БиоТелеграф – 04.11.2009

Ежедневния поток от нови научни данни и новини е почти необхватен. В тази рубрика ще се опитам да разказвам с няколко думи за някои по-интересни новини, за всяка от които можете да прочетете повече (по-често на английски) от мястото, където съм ги намерил. Рубриката е един вид римейк на поизоставения „Седмичен новинарски микс“, но в значително по-кратък (информативен и спестяващ време) вариант.

Страховития Tyrannosaurus rex. Снимка: thinkingshop.wordpress.com

♦ Геномът на краставицата е разкодиран и публикуван. Това е седмото растение с напълно разчетен геном. Освен за научни изследвания информацията ще е полезна и на селекционерите за създаването на по-добри сортове. Повече…

♦ Най-старата паяжина, открита от учените е на 140 милиона години. Освен че е унакално като находка, специалистите ще търсят и белези, чрез които ще установят с какво са се хранили паяците в миналото. Повече…

♦ Могъщият динозавър Tyrannosaurus rex е страдал от бактериална инфекция на челюстта, която може би е ставала причина за смъртта на множество индивиди. Интересното е, че трихомонозата (болестта е наречена на името на бактерията-причинител) е характерна за днес живеещи птици. Повече…

♦ Вирусите тормозят бозайниците от поне 105 милиона години. Благодарение на изследвания на един от най-древните представители на бозайниците – ленивецът, учените установяват, че едно от семействата вируси – ретровирусите, съпътства бозайниците доста отдавна. Може би и еволюират заедно с тях (нас). Повече…

♦ Ембрионалните стволови клетки могат да се превърнат отново в гамети – яйцеклетки и сперматозоиди. Благодарение на тази възможност учените ще изследват някои аспекти на причините за стерилитет и безплодие. Повече…

======================================================================

Вируси превръщат безобидни бактерии в опасни патогени

Бактериите от вида Escherichia coli са част от естествената чревна микрофлора при човек и топлокръвни животни. Повечето щамове са абсолютно безобидни и съвместното ни съжителство с тях не крие рискове за здравето.

Съществуват обаче някои много опасни щамове от E. coli, които могат да причинят опасни състояния като кървава диария, бъбречни увреждания и редица други. Болестотворността на тези щамове се дължи на т.нар. шига токсин, който се отделя в резултат на жизнената им дейност. Много важен въпрос за учените е как способността за производство на шига токсина може да се ‘придобие’ от неболестотворните бактериии така, че да се превърнат в опасни паразити.

Множество изследвания са показали, че шига токсинът се кодира от един единствен ген. Най-новите изследвания на норвежки учени показват, че този ген може да бъде пренесен върху неболестотворни бактерии от вируси, които паразитират по бактериите. Такива вируси се наричат бактериофаги, а един от етапите на развитие им е интегриране на гените с тези на гостоприемника, в случая E. coli. Възможно е след такова интегриране някои гени от вируса да останат в рамките на генома на бактерията и ако това е гена за токсина, бактерията мигновено се превръща в болестотворна.

Това откритие ще даде възможност на медиците и санитарните власти да контролират инфекциозните огнища, в които причинител на заразата са токсичните E. coli.

–––-

Източник: Viruses Can Turn Harmless E. Coli Dangerous. ScienceDaily via http://green.democrit.com

Снимка: http://www.faculty.ksu.edu.sa

Грипните вируси свалят шапка

Страховитото върлуване на грипните вируси по цялото земно кълбо е свързано с на пръв поглед странна тактика –  сваляне на шапка. Е, не своя, а чужда – процес от който зависи успешната им инвазия и повсевместно разпространение из всички клетки на организма.

За да се гарантира производството на вирусни частици от клетките на заразения организъм е необходимо вграждане на вирусната нуклеинова киселина (НК) по такъв начин в работата на клетките, че те да работят за сметка на вируса вместо за своя.

Принуждаването на клетъчния апарат да образува вирусни частици, става чрез вирусен ензим, наречен полимераза. Той отмъква един краен участък от иРНК на гостоприемника, наречен „шапка“ (иРНК носи информация за образуване на специфични протеини). Нахлувайки си тази шапка клетката възприема вирусната НК като своя и започва да изпълнява кода, подпомагана от вирусната полимераза, крайният резултат на което е „производство“ на нови вирусни частици.

Международен екип от учени наскоро откри област от вирусната полимераза, наречена РА, която е отговорна за отмъкването на гостоприемниковата иРНК шапка. Според изследователите областта РА е отлична цел за нови мощни антивирусни препарати.

–––-

Източник: How Influenza Virus Hijacks Human Cells. ScienceDaily via http://green.democrit.com

Снимка:3dscience.com