БиоНовини

Новините от света на биологията и медицината

Всички като един

leave a comment »


Мравка

Мравките, както осите, пчелите и термитите са социални животни

Ново изследване доказва, че колониите на някои насекоми могат да се държат като един `суперорганизъм`

Социалните насекоми като мравки и пчели не са просто социални в смисъл на общностно съществуване. Точното като швейцарски часовник разпределяне на задачите между различни групи (касти) удивително напомня на синхрона между клетките в тялото – едни отговарят за транспорт, други за защита, трети за размножаване. и прочее Ненапразно учените отдавна разглеждат колониите от насекоми като суперорганизъм – вместо от отделни клетки те са изграден от отделни индивиди.

Интересно научно изследване доказва чрез сложни математически модели, че закономерностите, които управляват една колония като продължителност на живот,  растеж и време за размножаване са същите, които са в сила и за отделните индивиди. Това на нематематически език подсказва, че боравещите с математиката ще могат да изучават по-успешно колониалните насекоми – да оценяват състоянието им и да правят прогнози за бъдещите им изменения.

Последната възможност съвсем не е за пренебрегване, имайки предвид опасното масово измиране на пчели в Северна Америка през последните години. Освен констативни и прогностични приложения, резултатите от изследването вероятно ще послужат и на еволюционистите. Те все още не са съвсем сигурни за механизмите на еволюцията, които направляват развитието на тези насекоми. Може би естественият отбор при тях работи според принципите на друга математика за разлика от видовата еволюция.

–––-

Източник: Insect Colonies Operate as ‘Superorganisms’, New Research Finds. ScienceDaily

Снимка: en.wikipedia.org

Advertisements

Written by Георги Балджиев

9 февруари, 2010 at 4:36

Уникално забавно и нестандартно филмче за размножаването при растенията

leave a comment »


Източник: http://www.chlorofilms.org

Written by Георги Балджиев

8 февруари, 2010 at 12:00

Женският полов хормон прогестерон открит и в растения

leave a comment »


Орех

Женският хормон прогестерон е открит и в орех

Напълно изненадващо, подозренията на учените, че растенията могат да синтезират подобни на човешките хормони бяха потвърдени от скорошно изследване. До момента се считаше, че само животните и човека могат да `произвеждат` половия хормон прогестерон. Той спада към групата на стероидните хормони и се синтезира в надбъбречните жлези, жълтото тяло след настъпването на овулация и в плацентата по време на бременност.

И докато ролята му в животинския и човешки организми е сравнително добре проучена, то за функциите му в растителните организми учените все още не знаят почти нищо. Едно от предположенията, което впрочем не обяснява докрай какво всъщност хормона прави в растителното тяло, гласи, че този хормон вероятно е древен регулатор на биохимични процеси от времената преди да се появят съвременните растения и животни.

Въпреки че отдавна в растенията са `засечени` химични съединения, наподобяващи структурата на прогестерона, то изследователие едва сега успяват да дадат доказателство, че това е именно прогестерон. Благодарение на сложни лабораторни техники като масспектрометрия и ядрено магнитен резонанс са регистрирани убедителни количества от женския хормон при орехови дървета.

Новото откритие със сигурност ще стимулира интересни изследвания в областта на молекулярната еволюция, резултатите от които вероятно ще разкрият неочаквани свойства и значение на считани за относително добре познати стероидни хормони.

–––-

Източник: Pauli G. F. et al., 2010. Occurrence of Progesterone and Related Animal Steroids in Two Higher Plants. J. Nat. Prod., DOI: 10.1021/np9007415; First Discovery of the Female Sex Hormone Progesterone in a Plant. ScienceDaily; Снимка: http://www.botanical.com

Written by Георги Балджиев

5 февруари, 2010 at 4:40

Ново откритие в областта на алергиите

leave a comment »


Сложна апаратура за алергични тестове

Сложна апаратура за алергични тестове

Изследователи от Университета в Тексас откриха нов механизъм, по който би могло да протича инициацията на алергичните реакции.

Резултатите им се базират на лабораторни изследвания с човешки имунни клетки и дават надежда, че след допълнително изследвания е възможно да се разработи нов тип успешна терапия срещу алергиите, които под една или друга форма засягат почти една четвърт от човечеството.

Работейки с дендритни клетки (вид имунни клетки, участващи при антигенното представяне и имуномоделиращите функции), учените установяват, че една молекула, наречена TSLP е в състояние да `интерпретира` на молекулен език по такъв начин имунните сигнали, че това да доведе до редица алергични прояви като астма, екзема, хранителни алергии.

–––-

Източник: green.democrit.com

Written by Георги Балджиев

27 януари, 2010 at 3:46

Публикувано в Имунитет

Tagged with ,

Нови хоризонти пред растителните биотехнологии

leave a comment »


Моделният вид в растителните биотехнологии Physcomitrella patens

Моделният вид в растителните биотехнологии Physcomitrella patens

Плазмидите, които са единични ДНК молекули, способни на независимо съществуване и репликиране в едноклетъчни като бактерии и дрожди, имат изключително важна роля в генните технологии.

Изследователи от университета в Упсала постигнаха успехи с плазмидно базирани технологии при мъхове. Според специалистите това е началото на нова ера в биотехнологиите. При предишни изследвания учените са установили, че по неизвестен засега механизъм, външна ДНК, въведена в клетки на листнатия мъх от род  Physcomitrella, се репликира (удвоява, намножава) съвсем успешно.

При това резултатите от най-новите изследвания в тази област показват, че репликиралата се плазмидната ДНК в мъхови клетки може да се върне обратно в бактериални без да се е изменила оригиналната и структура. До този момент изследвания с растителни или животински клетки са били съпровождани със значителни преустройства в плазмидната ДНК, което обезмисля използването на подобни технологии при тези организми.

Изследователите са на мнение, че успехът в тази област ще позволи директното клониране на някои растителни гени в растителните клетки без да се ползват услугите на обичайните за тази практика бактерии или дрожди. Това наистина би бил сериозен пробив в растителните биотехнологии. Напомняме, че въпреки че мъховете са висши растения, които  съществуват през по-голямата си част от живота чрез хаплоидната си фаза (n), за разлика от плаунови, хвощови, папрати и семенни растения, които са диплоидни (2n), основните физиолого-биохимични характеристики са общи и за двата, раздалечени в еволюционно отношение, клона (n и 2n).

–––-

Източник: DNA Molecules in Moss Open Door to New Biotechnology. ScienceDaily

Снимка: wikipedia.org

Денят на произхода. 24 ноември 2009 г.

leave a comment »


Британски 2 паунда по повод годината на Дарвин. Снимка: wikipedia

Британски 2 паунда по повод годината на Дарвин. Снимка: wikipedia

Глобален Дарвинизъм: Лекция по повод Деня на Произхода на видовете

Заповядайте при нас, за да проследим заедно излъчването на дебата от Зала „Фарадей“ на Кралския институт на Великобритания.

За кой е предназначена: специалисти и обща публика
Начало: 13.00 българско време
Място: Британски съвет, партер (библиотека)
Език: английски
Достъп: свободен, но ще ви благодарим да се запишете на booking@britishcouncil.bg (subject: DEBATE)
В рамките на програма Дарвин Сега ще отбележим Деня на Произхода на видовете (24 ноември) заедно с Тръста „Чарлз Дарвин“ и семейството на Джон Мъри (наследници на издателите). Заповядайте на дебат на тема „Произходът и бъдещето на биологията“, в който едновременно ще се търси значимостта на еволюционната теория в наши дни, но и ще се търсят бъдещите приложения и възможности за развитие на биологичните науки.

Основен лектор ще бъде Професор Едуард Уилсън. Към него ще се присъединят изтъкнати учени, които ще споделят своите реакции и виждания по неговото слово, както и значението на „За произхода на видовете“ върху съвременното ни разбиране за живота.
В дебата ще участват

  • Проф. Питър Боулър – Университета Куинс, Белфаст
  • Рандъл Кейнс, Носител на ордена на НВ Кралицата – пра-пра-внук на Дарвин
  • Д-р Санди Кнап – Природонаучен музей
  • Иън Макюън – писател

Дебатът ще се състои в историческата Зала „Фарадей“ в Кралския институт на Великобритания, и ще събере водещи имена от областта на еволюционните науки и други сфери. Те ще разгледат въпроси за „глобалния Дарвинизъм“ и ще направят оценка на това, доколко теорията на Дарвин е залегнала в общественото съзнание, оформящо модерното разбиране на човечеството за живота. Дебатът ще се предава изцяло по интернет през целия ден на 24 ноември, за да могат хората по света да споделят своите виждания и да допринесат за отбелязването на една истински глобална идея.

  • Участвайте с въпроси и коментари – изпратете email на английски до началото на дебата – не по-късно от 11 ч. българско време на 24 ноември на адрес: origin150@britishcouncil.org.
    Колегите ни от екипа на Британски съвет в Лондон ще се погрижат да направят селекция на въпроси, които да представят на дебатиращите.
  • Заповядайте при нас в Британски съвет в София, за да гледаме заедно дебата от 13.00ч. на екрана, който ще разположим в обновеното ни пространство на партера.

Ако не можете да дойдете при нас, гледайте дебата онлайн от 13.00 ч. българско време на адрес: www.open2.net/darwinlecture. Линкът ще бъде достъпен от 23 ноември, когато ще се излъчва 10-минутно интервю с Джон Мъри – наследник на първия издател на „За произхода на видовете“.

Запознайте се с Дарвин

Вижте на живо изпълненията на млади учени, участвали в конкурса Феймлаб от 5 страни

За кой е предназначен: широка публика
Начало 19.00
Място: Британски съвет, партер (библиотека)
Език: английски и български
Достъп: запишете се на booking@britishcouncil.bg (subject: SHOW)

Присъединете се към нас и към младите учени от Обединеното кралство, Австрия, България, Израел, и Гърция, победители в националните финали на конкурса „Лаборатория за слава FameLab” в Югоизточна Европа, в събитие, посветено на Чарлз Дарвин.

Нашите Феймлаб финалисти –  до един талантливи комуникатори на науката – ще разгледат наследството на Дарвин и влиянието на еволюционната теория чрез серия от интригуващи петминутни презентации, насочени към ненаучна аудитория.

Ади Янив (Израел) Еволюция и принципа на хендикап
Анета Йовчева (България) Синестезия (на български)
Георги Балджиев (България) Сексуална еволюция при растенията (на български)
Джорджина Хъмфрис (Обединено кралство) Ко-еволюция на маларията и човека
Джоланта Когиани (Гърция) Еволюцията и грипния вирус
Роуи Цезена (Израел)
Сакис Литсиос (Гърция) Основни доктрини, които забавят глобализацията на дарвинизма
Зигрид Нюхайзур (Австрия) За произхода на видовете или какво са видове
Стефан Николов (България) Еволюция на вкуса (на български)

Wildlife documentary screenings and interactive explorations

Besides the programmed sessions above, starting at 1200 we will:

  • be screening various DVDs throughout the day
  • offer an interactive opportunity to explore Darwin’s voyage of discoveries
  • provide links to websites on the works and life of Darwin

Written by Георги Балджиев

23 ноември, 2009 at 11:35

Как се изтрива и записва паметта; Растения – алтруисти; По-бързо получаване на биоетанол; Генът, който контролира размера на семената; Шоколадът като лек

leave a comment »


БиоТелеграф – 17.11.2009

Паметта представлява уникална връзка между няколко хиляди единични неврона. Снимка: morphonix.com

Паметта представлява уникална връзка между няколко хиляди единични неврона. Снимка: morphonix.com

Доскоро се смяташе, че образуването на нови нервни клетки в главния мозък е невъзможно. Бързо свикнахме с идеята, че е възможно след редица доказателства, че това се случва до дълбока старост в областите от главния мозък, наречени хипокампус и субвентрикуларната зона (SVZ). Ново изследване показва, че неврогенезата в хипокампуса може да изтрие съхраняваната там информация под формата на кратковременна памет, отваряйки място за съхраняване на нова. По какъв механизъм се транспортира изтритата информация от хипокампуса в неокортекса за дълготрайното съхранение засега остава неизвестно. Повече …

Алтруизъм при растенията? Да, и това е възможно, макар да го научаваме едва сега, почти 300 години след началото на системното им изследвания като хранителен ресурс и източник на редица лекове в народната медицина. Канадски учени разкриха, че видът Impatiens pallida нараства и се развива  коренно различно в зависимост от обкръжението си. Ако е сред свои е с дълги стъбла и листоразположение, споделящо оскъдната светлина с тях, ако е сред чужди, листата са нагъсто, така че светлината да си е изцяло за него. Ричард Докинс може би ще се окаже прав в крайността си за природата на егоистичния ген. Повече …

Биогоривата като че ли ще получат известна реабилитация след откритието на група учени, разработващи метод за едновременно разграждане на целулозата до глюкоза и ферментация с използването на дрожди. Ензимният комплекс, който разгражда глюкозата (целулозома) е характерен за бактерии, нетолерантни към етанола, и липсва при дрождите, осъществяващи ферментацията.  Етанолът е крайният и интересуващ ни продукт, което е провокирало изследователите да разработят биотехнологичен метод за съвместна работа на целулозомите и дрождите. Резултатът – бързо, ефективно и по-евтино получаване на биоетанол. Повече …

С наближаването на деня на честването на 150 годишнината от издаването на историческия труд на Ч. Дарвин – Произход на видовете – 24-ти ноември, Ню Сайънтист ни предлага един съвременен, бърз прочит на книгата чрез сайта си. Според редакторите в Ню Сайънтист не бива да напускате този свят, ако не сте прочели тази книга. Такъв статут имат само още 99 книги. Повече …

Ген, който е отговорен за размера на семената при опитното растение Arabidopsis обещава нови хоризонти за изследвания във връзка с увеличаването на добивите от културните растения. Немски учени са установили, че един единствен ген е в състояние да повлияе съществено размера на семената в зависимост от това дали е `изключен` или експресията му е леко подсилена. Молекулярният механизъм на действие все още е неизвестен, но откритието със сигурност ще провокира поне дузина в тази област. Представете си царевица с размери на жълъди – учените може би скоро ще успеят да ни я покажат. Ако анти ГМО организациите не вземат да надделеят. Повече …

Кой не би желал в рецептата му да пише: 15 грама шоколад, три пъти дневно Снимка: healthforu.files.wordpress.com

Кой не би желал в рецептата му да пише: 15 грама шоколад, три пъти дневно Снимка: healthforu.files.wordpress.com

Шоколадът наистина може а лекува – е, за съжаление не всичко, но и емоционалния стрес, за който вече има сериозни клинични данни, изглежда е достатъчно. Според учените консумацията на черен шоколад по 40 грама дневно в рамките на две седмици има сериозен ефект върху нивата на стресовите хормони в кръвта (т.е. намаляват), както и върху емоционалното състояние на доброволци, подложени на стрес (подобрява се).  Антиоксиданти, полифеноли, обичайната армия от биохимични обяснения, в които пак не влиза най-очебииното от тях – удоволствието от похапването на какаовите блокчета. Повече…

======================================================================