Всички като един

Мравките, както осите, пчелите и термитите са социални животни

Ново изследване доказва, че колониите на някои насекоми могат да се държат като един `суперорганизъм`

Социалните насекоми като мравки и пчели не са просто социални в смисъл на общностно съществуване. Точното като швейцарски часовник разпределяне на задачите между различни групи (касти) удивително напомня на синхрона между клетките в тялото – едни отговарят за транспорт, други за защита, трети за размножаване. и прочее Ненапразно учените отдавна разглеждат колониите от насекоми като суперорганизъм – вместо от отделни клетки те са изграден от отделни индивиди.

Интересно научно изследване доказва чрез сложни математически модели, че закономерностите, които управляват една колония като продължителност на живот,  растеж и време за размножаване са същите, които са в сила и за отделните индивиди. Това на нематематически език подсказва, че боравещите с математиката ще могат да изучават по-успешно колониалните насекоми – да оценяват състоянието им и да правят прогнози за бъдещите им изменения.

Последната възможност съвсем не е за пренебрегване, имайки предвид опасното масово измиране на пчели в Северна Америка през последните години. Освен констативни и прогностични приложения, резултатите от изследването вероятно ще послужат и на еволюционистите. Те все още не са съвсем сигурни за механизмите на еволюцията, които направляват развитието на тези насекоми. Може би естественият отбор при тях работи според принципите на друга математика за разлика от видовата еволюция.

–––-

Източник: Insect Colonies Operate as ‘Superorganisms’, New Research Finds. ScienceDaily

Снимка: en.wikipedia.org

Сексуалното насилваните трудно осъществяват социални контакти

В резултат на експериментално отглеждане на риби в различен полов състав, учени от University of Exeter установяват, че мъжкото насилие над женските индивиди пречи впоследствие на групирането на женските в социални групи. Интересните опити са проведени с рибките гупи, често са отглеждани като аквариумни, в техните естествени местообитания в Тринидад.

За тези риби учените отдавна знаят, че са способни на жестоки сексуални издевателства, смисълът на които все още не е изяснен напълно. Най-новите резултати само допълват картината с нови факти – освен че социалните контакти са силно ограничени, женските рибки, изтърпели тормоза на мъжкарите изпадат в невъзможност дори да разпознават други женски индивиди.

Оставени на свобода и ограничени от достъпа на мъжки, женските гупита активно контактуват едни с други и съвсем не са ‘стеснителни’ при нови запознанства. Претърпели веднъж мъжкото насилие обаче, способността на нежния пол да осъществява връзки с други е напълно унищожена. Нещо повече – ако изтормозена женска бива пусната при други, които все още не са усетили яростта на мъжките тя остава изолирана не само заради невъзмогността да контактува, но и защото останалите избягват контактите си с нея.

В търсене на причините за сексуалното насилие учените продължават изследванията си и с други групи животни, където то се среща. И съвсем няма да са затруднени в избора си на нов опитен обект – сексуалното насилие е твърде широко разпространено явление в животинския свят.

–––-

Източник: Sexual harassment from males prevents female bonding, says study. EurekAlert! via http://green.democrit.com

Снимка: http://www.mertpetshop.com

Погледът на гаргите не е безсмислен

Светът на птиците, а и на животните като цяло е много подценен от изследователте по отношение на менталните им характеристики и взаимоотношения. Доказателство в подкрепа на това твърдение дават самите учени (от University of Oxford), които с изненада откриват, че при гаргите погледът е толкова важен при комуникацята с другите птици, колкото е важен и при хората.

Случвало ви се е да се смутите от нечии поглед, или пък да потръпнете от друг, нали?

Същите емоции, същите последващи реакции изявяват и гаргите, които били „третирани“ с поглед с различо послание от експериментатори, докато им поднасяли храна. Когато човешката ръка в комбнация с благ поглед поднасяла храна, гаргата без колебание отвръщала на погледа и похапвала спокойно. Когато обаче птицата усещала вражески настроен поглед и потенциална заплаха храната или била плахо взимана или оставала непокътната. Явно е, че гаргите не са за подценяване, а и сплашването им не е съвсем проста работа.

–––-

Източник:Bird can ‘read’ human gaze. EurekAlert!via http://green.democrit.com

Снимка: http://www.cs.northwestern.edu