Паразити „обезоръжават” имунната система

Хитри едноклетъчни и бактерии лишават имунни клетки от основното им оръжие – азотният оксид.

Източник: http://green.democrit.com

За някои заболявания – туберкулоза, лайшманиоза, токсоплазмоза и сънна болест лечението е трудно, а в повечето случаи невъзможно, въпреки че причинителите им са добре известни на учените. Те са резултат от нашествие на паразити, които могат да живеят дори в главните клетки „бойци“ на имунната система – макрофагите.

Как обаче тези инфекциозни агенти съумяват да се „настанят“ удобно във вражеския лагер на имунните клетки? Като го обезоръжат.

Първоначално, офанзивата срещу паразитите започва с поглъщането им от макрофагите, които би трябвало да ги разпарчалдисат и смелят без да допуснат вредното им влияние върху тъканите и органите в тялото на заразения. За повечето бактерии-паразити системата работи, с изключение на изброените по горе.

Всичко започва по план – веднъж навлезли в кръвния поток паразитите веднага се разпознават от дебнещите надлъж и нашир макрофаги. След разпознаването макрофагите образно ги „арестуват“, поемайки ги във вътрешността си. Там, благодарение на куп ензими и „бойното отровно вещество“ азотен оксид се предприема тяхното раздробяване и последващо смилане. За назидание остатъците от паразитите служат като клетъчни „резервни части“ за самите макрофаги.

Еволюцията обаче толерира равнопоставени битки, за да поддържа разнообразието от видове и спомага за изработването на механизми у паразитите, които да преодоляват мераците за асимилация на по висшите организми.

Един такъв механизъм на противопоставяне описват в свое изследване учените от St. Jude Children’s Research Hospital [1, 2]. Те откриват, че едноклетъчните болестотворни агенти могат да преустановят атаките от макрофагите посредством блокиране на основното оръжие срещу тях – азотният оксид. Производството му изисква аминокиселината аргинин, която нормално може да бъде разрушена от ензима аргиназа.

Последният се образува от самите макрофаги едва когато количеството на азотният оксид е много голямо, свършил си е работата по унищожаване на нашествениците и е излишен. По хитър начин обаче паразитите се възползват от този факт и още с навлизането си в макрофагите ги „принуждават“ (все още неизвестно как) да произведат голямо количество от ензима аргиназа.

Той за нула време стопява наличните запаси от аргинин и по този начин макрофагите се оказват без суровина за производството на отровният за паразитите азотен оксид. Паразитът установява контрол, което от своя страна води до разпространяване на инфекцията и развиване на симптомите на съответната болест.

Познаването на молекулния механизъм на противопоставянето от страна на паразитите ще даде възможност на учените да търсят начин да ги неутрализират. д-р Murray, участник в изследването споделя: „Вярваме, че е възможно разработването на специфични медикаменти, които могат да подтиснат възможността на патогените да предизвикват разрушаването на аргинина в макрофагите“. Така че, сега е ред на фармацевтите.

–––––––

[1] Kasmi, K. et al., 2008. Toll-like receptor-induced arginase 1 in macrophages thwarts effective immunity against intracellular pathogens. Nature Immunology Published online: 2 November 2008, doi:10.1038/ni.1671

[2] Parasites that live inside cells use loophole to thwart immune system. St. Jude Children’s Research Hospital, News Releases November 3, 2008

Image credit: http://www.oxygentimerelease.com, http://www.math.utah.edu

Източник: http://green.democrit.com