БиоНовини

Новините от света на биологията и медицината

Защо „Хем сърби, хем боли”?

leave a comment »


Учени описаха молекулната взаимовръзка между болката и сърбежа.

Източник: http://green.democrit.com

Всеобщото мнение на учените за природата на сърбежите е, че представляват някаква олекотена версия на болката. Това на практика трябва да означава, че болката и сърбежът се дължат на едни и същи молекулни механизми, както и че се регулират по сходен начин от нервната система. И защо не, след като много често сърбежът е страничен ефект при лечение с някои болкоуспокояващи медикаменти.

За щастие това обаче не е съвсем вярно. На годишната среща на дружеството по Невронауки (Neuroscience 2008) изследователи съобщиха, че са „разплели възела“ между болката и сърбежа като резултатите им убедително показват, че двете сензорни усещания са съвсем независими едно от друго на молекулно ниво [1].

Ключовият момент в изследванията е откриването на генът за сърбежа (GRPR) от д-р Chen, професор в Washington University’s Pain Center. GRPR носи информация за рецептори (на езика на невробиологията така се наричат молекулите – датчици за разни сигнали), които могат да се открият в нервните клетки на някои участъци от гръбначния мозък.

Именно през същите участъци от гръбначния мозък преминават сигналите към главния мозък за болка и сърбеж по тялото. Дали е възможно обаче като се изключат датчиците самите нервни клетки да продължат да функционират нормално и да вършат работата си като трансмитери на болката?

Отговорът на този въпрос представлява експерименталната схема на учените, които използват различни техники за изключване на отделни гени, без това да застрашава живота на клетката като цяло.

И така, когато се изключи GRPR при опитни мишки то възприятията им за болка са си съвсем нормални. При изкуствено предизвикване на сърбеж обаче мишоците са се почесвали много по-малко в сравнение с тези, при които генът не е блокиран. Невроните продължават работата си и без един датчик.

Нещо повече – третирането с болкоуспокояващи на мишки с изключен ген не предизвиква сърбежи като страничен ефект, докато обезболяващото действие се проявява сто процентово.

„GRPR е ген, който притежават и хората“, споделя д-р Chen и добавя, че „на базата на откритието  може да се изгради нов тип стратегия при лечение на хронични сърбежи*. Така ще се облекчи значително състоянието на лекуваните за продължителен период с обезболяващи, при които сърбежът е досаден страничен ефект“.

  • *Трябва да отбележим, че сърбежите са два основни типа. В настоящето изследване се разглеждат тези, които се контролират от гена GRPR. Другият тип са предизвикани от хистамини и най-често се проявяват при алергични реакции. Докато за вторият тип сърбежи съществуват добри антихистаминови препарати, то първия тип до момента бе практически неподдаващ се на облекчаване.

–––-

[1] Pain and itch responses regulated separately. EurekAlert!, public release date: 17-Nov-2008

Image credit: http://www.martinfrost.ws

Източник: http://green.democrit.com

Written by Георги Балджиев

26 ноември, 2008 в 2:44

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: