Плодовата захар ни кара да преяждаме

Фруктозата (позната още като плодова захар) създава измамно чувство за глад, което води до по-обилно хранене и съответно натрупване на килограми. Това обяснява защо въпреки плюсовете си, които я правят подходяща и за диабетици, приемащите храни и напитки с фруктоза често натрупват излишни килограми и нерядко развиват симптомите на диабет тип 2.

Причината за този парадокс е действието на сигнална молекула – малонил-коензим А, която „уведомява” мозъка по два основни начина в зависимост от циркулиращото в кръвта след хранене „гориво” (глюкоза или фруктоза). При наличието на глюкоза малонил-коензим А изпраща сигнал-команда за преустановяване на храненето до хипоталамуса (участък от главния мозък). От своя страна хипоталамуса регулира чувството за глад, създавайки усещане за ситост.

Не така се случва обаче, когато хранителната порция е богата на фруктоза. Тогава малонил-коензим А дава противоположен сигнал, тълкуван от хипоталамуса като „нужна е още храна”, което пък от своя страна се проявява в съзнанателно чувство за глад. Глад, който обаче е измамен, защото мозъкът е казал така, а не, че е нужно на организма да приема още хранителни вещества. Изследователите, открили порочния механизъм препоръчват поне в детска възраст да се ограничава приема на подсладени с фруктоза храни и напитки.

–––-

Източник: Fructose Metabolism By The Brain Increases Food Intake And Obesity, Review Suggests. ScienceDailyvia http://green.democrit.com

Снимка: http://www.medicineworld.org

Тежкото наследство на наднорменото тегло

Мишки на мазна диета обричат поколението си на затлъстяване.

Източник: http://green.democrit.com

Можем ли да потърсим причината за излишните си килограми у нашите баби и дядовци? Еднозначен отговор е трудно да се даде, макар че е доста разпространено схващането, че тлъстинките са родова черта. Преки генетични доказателства и досега не са намерени.

Против генетичната предразположеност работи и фактът, че на много позакръглени люде, които иначе не прекаляват с храната, прадедите им са стройни като фиданки.

Нека да видим как учените започват да разплитат възела с предразположеността, е, засега при мишки, но може би съвсем скоро и за хората.

На годишната конференция на дружеството по невронауки (Neuroscience 2008) учени от University of Pennsylvania във Philadelphia (САЩ) съобщават за пряка зависимост между хранителния режим на опитни мишки и теглото и големината на техните две, три и повече поколения напред [1].

След като подложили опитните животни на хранително меню, богато на мазнини през целия период на бременност изследователите регистрирали, че