Мозъкът ни може да се ‘самодрогира’

Резултатите от изследвания на американски и бразилски научен екип показват, че човешкият мозък е способен да произвежда пептиди (органични молекули, изградени от аминокиселини, подобно на протеините, но по-малки по размер), които имат физиологично действие сходно с това на марихуаната.

Механизмът на действие на новоописаните пептиди се основава на активиращата функция, която притежават върху ТНС рецепторите в главния мозък (рецепторите са вид молекулни датчици). ТНС рецепторите са онези молекули, които реагират на активната съставка на марихуаната и предизвикват поредицата от реакции в нервната система, характерни за тревоманите.

За разлика от марихуната, за която са известни редица странични действия, съпътствани със сериозни здравни рискове при редовната и употреба, естествено реагиращите с ТНС рецепторите пептиди не крият никаква опасност както за функциите нервната система, така и за поведението и психиката.

Учените се надяват, че откритието им ще намери място при лечението на зависимост при пристрастени към марихуана посредством ефекта на блокиращото действие на естествените пептиди върху ТНС рецепторите.

–––-

Източник: Human Brains Make Their Own ‘Marijuana’. ScienceDaily via http://green.democrit.com

Снимка: http://www.sciencedaily.com

Защо „Хем сърби, хем боли”?

Учени описаха молекулната взаимовръзка между болката и сърбежа.

Източник: http://green.democrit.com

Всеобщото мнение на учените за природата на сърбежите е, че представляват някаква олекотена версия на болката. Това на практика трябва да означава, че болката и сърбежът се дължат на едни и същи молекулни механизми, както и че се регулират по сходен начин от нервната система. И защо не, след като много често сърбежът е страничен ефект при лечение с някои болкоуспокояващи медикаменти.

За щастие това обаче не е съвсем вярно. На годишната среща на дружеството по Невронауки (Neuroscience 2008) изследователи съобщиха, че са „разплели възела“ между болката и сърбежа като резултатите им убедително показват, че двете сензорни усещания са съвсем независими едно от друго на молекулно ниво [1].

Ключовият момент в изследванията е откриването на генът за сърбежа (GRPR) от д-р Chen, професор в Washington University’s Pain Center. GRPR носи информация за рецептори (на езика на невробиологията така се наричат молекулите – датчици за разни сигнали), които могат да се открият в