Коне за опити; езика на бактериите; коварните дървесни мравки; полът, расата и чистотата на устата; 10-те най-умни бозайника

БиоТелеграф – 09.11.2009

Редът на гените на тези прекрасни животни вече е известен на учените. Снимка: wikipedia.com

♦ Геномът на коня (Equus caballus) е поредният, загубил тайнствеността си и вече е с известна за учените последователност.  Може би ще ви изненада, но както предполагаха специалистите, около 53 % от гените на коня са подредени в хромозомите по същия начин както и при нас, хората. В допълнение конете боледуват от много общи с нас болести като репродуктивни проблеми, мускулни заболявания и възпалителни процеси. Малко тъжно звучи обявената от учените готовност да използват конете като опити животни при тестове, касаещи общите ни заболявания. Повече…

♦ Професията преводач от бактериален език скоро ще стане съвсем популярна сред биолозите след публикуването на разработката на екип от американски учени, отнасяща се до визуалното тълкуване на молекулните сигнали, обменяни между бактериите. За учените и досега не беше тайна, че някои молекули имат определено ключово послание в бактериалните колонии като „спри да нарастваш“ или „ела насам, ще ти осигуря повече храна“. Чрез сложната спектрографска техника, наречена MALDI-TOF микробиолозите се надяват, че ще могат да проследяват комплекса от молекули, издаващи намеренията и стратегията на някои болестотворни бактерии за разлика от досега известните едва няколко реплики от сложния молекулен бактериален език. Повече…

♦ Дървесните мравки открай време са смятани за класически случай на мутуализъм (отношения с друг вид, при които единия вид има една полза – за мравките дом, а за другия вид друга – за дърветата охрана от листояди). Интересни изследвания в Амазонската долина обаче подсказват, че не всичко е толкова розово, колкото изглежда. Към едни дървесни индивиди мравките са по-толерантни и използват естествени хралупи за подслон, докато при други се наблюдава активен процес на пробиване на дървесината и образуване на т.нар. гали (доброкачествени разраствания на проводящата система на растението вследствие инжектиране на вещество от насекомото).  Повече…

Опосумите твърдо са в топ 10 на умниците бозайници. Снимка: allthewaytosydney.wordpress.com

♦ Една интересна класация на най-умните бозайници. Естествено, като нейни изготвители водим ние, но интересното е, че в топ 10 влизат животни като плъховете и опосумите. По отношение на разпределението на подгласниците нещата не са много ясни – според едни автори делфините са по-умни от шимпанзетата, според други обратно. Най-вероятно в нито един сценарии на тази класация не сме прави 🙂  Повече…

♦ Полът и расата са от значение при развитие на сърдечно-съдовите заболявания вследствие лошата хигиена на устата.   Оказва се, че мъжете негри трябва да обръща най-голямо внимание на чистотата на зъбите си, не само заради очароването на белите им усмивки, но и заради повишения риск от сърдечни заболявания при непочистена зъбна плака. Повече…

======================================================================

Да си смениш пола или да не си го смениш

Това е въпросът за някои животни, които притежават способността да сменят пола си по време на жизнения си цикъл. Такива са много риби, например рибите зеленушки, някои скариди, черупчести мекотели и редица други.

В биологията тази естествена смяна се нарича последователен хермафродитизъм – първо си женски индивид, после мъжки или обратното. Предимствата по отношение на адаптацята към средата са изключително много. Така е и в еволюционен аспект – възможността за смяна на пола гарантира, че при липса на мъжки или женски индивиди потомството ще бъде гарантирано.

Но защо тогава явлението не е толкова често срещано, колкото може да се очаква, при положение, че дава редица предимства?

Отговора търсят изследователи от Yale University, при което доказват отдавна битуващо интуитивно схващане по проблема. И интуицията и сериозните научни данни показват едно – високата цена – по отношение както на време, така  и на енергиен ресурс. За да се случи смяната на пола около една трета от живота на индивида трябва да бъде инвестирана за преустройството.

Авторите на изследването не изключват вероятността за ниската честота на срещаемост на феномена да се дължи на репродуктивно поведение като грижи за потомството.

–––-

Източник:

Why don’t more animals change their sex? EurekAlert! via http://green.democrit.com

Снимка: http://www.epa.gov

Жени по подразбиране

Глождило ли ви е някога любопитството как щяхте да изглеждате ако бяхте от противоположния пол?
А питали ли сте се кой, как, защо и кога е решил да сте мъж или жена?

Източник: http://green.democrit.com

Тези въпроси не са лишени от смисъл, защото всички зародиши са изправен пред дилемата в какви индивиди да се развият – мъжки или женски.

Различни хипотези и стройни теории са давали задоволителен отговор на въпроса как се формира пола през различни етапи от развитието на науката, разбира се, по различен начин. На клетъчно ниво принципната разлика е, че женските носят две едни и същи полови хромозоми – ХХ, а мъжките индивиди различни – XY.

Първоначално тази разлика е била съвсем достатъчно обяснение на формирането на пола – ако ембрионът има Y, то той е бъдещ мъж, ако ли не, двата хикса предопределят жена.

В по-късни изследвания, когато учените установили образуване на тестиси (мъжките семенни жлези) у индивиди носещи XX хромозоми станало ясно, че не Y хромозомата е главния компонент при решаване на половата дилема.

Така се стига до формулирането на Z хипотезата.

Основната идея при нея е, че