Как се изтрива и записва паметта; Растения – алтруисти; По-бързо получаване на биоетанол; Генът, който контролира размера на семената; Шоколадът като лек

БиоТелеграф – 17.11.2009

Паметта представлява уникална връзка между няколко хиляди единични неврона. Снимка: morphonix.com

♦ Доскоро се смяташе, че образуването на нови нервни клетки в главния мозък е невъзможно. Бързо свикнахме с идеята, че е възможно след редица доказателства, че това се случва до дълбока старост в областите от главния мозък, наречени хипокампус и субвентрикуларната зона (SVZ). Ново изследване показва, че неврогенезата в хипокампуса може да изтрие съхраняваната там информация под формата на кратковременна памет, отваряйки място за съхраняване на нова. По какъв механизъм се транспортира изтритата информация от хипокампуса в неокортекса за дълготрайното съхранение засега остава неизвестно. Повече …

♦ Алтруизъм при растенията? Да, и това е възможно, макар да го научаваме едва сега, почти 300 години след началото на системното им изследвания като хранителен ресурс и източник на редица лекове в народната медицина. Канадски учени разкриха, че видът Impatiens pallida нараства и се развива  коренно различно в зависимост от обкръжението си. Ако е сред свои е с дълги стъбла и листоразположение, споделящо оскъдната светлина с тях, ако е сред чужди, листата са нагъсто, така че светлината да си е изцяло за него. Ричард Докинс може би ще се окаже прав в крайността си за природата на егоистичния ген. Повече …

♦ Биогоривата като че ли ще получат известна реабилитация след откритието на група учени, разработващи метод за едновременно разграждане на целулозата до глюкоза и ферментация с използването на дрожди. Ензимният комплекс, който разгражда глюкозата (целулозома) е характерен за бактерии, нетолерантни към етанола, и липсва при дрождите, осъществяващи ферментацията.  Етанолът е крайният и интересуващ ни продукт, което е провокирало изследователите да разработят биотехнологичен метод за съвместна работа на целулозомите и дрождите. Резултатът – бързо, ефективно и по-евтино получаване на биоетанол. Повече …

♦ С наближаването на деня на честването на 150 годишнината от издаването на историческия труд на Ч. Дарвин – Произход на видовете – 24-ти ноември, Ню Сайънтист ни предлага един съвременен, бърз прочит на книгата чрез сайта си. Според редакторите в Ню Сайънтист не бива да напускате този свят, ако не сте прочели тази книга. Такъв статут имат само още 99 книги. Повече …

♦ Ген, който е отговорен за размера на семената при опитното растение Arabidopsis обещава нови хоризонти за изследвания във връзка с увеличаването на добивите от културните растения. Немски учени са установили, че един единствен ген е в състояние да повлияе съществено размера на семената в зависимост от това дали е `изключен` или експресията му е леко подсилена. Молекулярният механизъм на действие все още е неизвестен, но откритието със сигурност ще провокира поне дузина в тази област. Представете си царевица с размери на жълъди – учените може би скоро ще успеят да ни я покажат. Ако анти ГМО организациите не вземат да надделеят. Повече …

Кой не би желал в рецептата му да пише: 15 грама шоколад, три пъти дневно Снимка: healthforu.files.wordpress.com

♦ Шоколадът наистина може а лекува – е, за съжаление не всичко, но и емоционалния стрес, за който вече има сериозни клинични данни, изглежда е достатъчно. Според учените консумацията на черен шоколад по 40 грама дневно в рамките на две седмици има сериозен ефект върху нивата на стресовите хормони в кръвта (т.е. намаляват), както и върху емоционалното състояние на доброволци, подложени на стрес (подобрява се).  Антиоксиданти, полифеноли, обичайната армия от биохимични обяснения, в които пак не влиза най-очебииното от тях – удоволствието от похапването на какаовите блокчета. Повече…

======================================================================

Марихуаната предразполага към шизофрения

Всекидневният прием на джойнт предразполага пристрастените и неподозиращите вредите и към психози и шизофрения, научаваме от ScienceDaily. До тези, донякъде очаквани, резултати достигат учените от Institute of Neurosciences of the University of Granada, които изучават рисковите фактори, свързани с употребата на канабиса.

При изследване на група от 92ма доброволци е установено, че 50 от тях се наблюдават психотични изменения, които категоризират като леки, т.е. без да настъпва съществени социална изолация или психомоторни изменения. Макар и несъществени, новината за настъпването на първоначални изменения съвсем не е безобидна, защото е възможно да се явява първи стадии към по-сериозни психични проблеми, включително и шизофрения.

Още повече, че въпросните 50 души, които показват тези първи белези на психични отклонения при всекидневен прием на марихуана нямат никаква фамилна обремененост по отношение на психични заболявания, нито пък са страдали от каквито и да е отклонения при нервно-психичното си развитие в млада възраст, т.е. причината е в ‘губещият коз’.

Това е третото сериозно научно аргументирано съобщение за последната година, в което недвусмислено се доказва, че хард юзерите на марихуана сериозно застрашават психоемоционалната си устойчивост и способностите за запаметяване.

–––-

Източник: Daily Consumption Of Cannabis Predisposes To Appearance Of Psychosis And Schizophrenia, Study Find. ScienceDailyvia http://green.democrit.com

Снимка: http://www.onlyinholland.com

С времето спомените „изплуват” на повърхността на мозъка

Какво се случва със спомените с натрупването на годините?

Съществува  хипотеза, че участък от вътрешните области на мозъка, наречен хипокамп е отговорен за извикването само на пресните спомени. Тази хипотеза сега доказват учени от University of California, San Diego с помощтта на визуализация на мозъчната активност.

Резултатите показват, че хипокампа се активира при извикване на съвсем пресни спомени, частично се активира при припомняне на случки за минал период до 12 години и почти не се регистрира дейност при възстановки от преди 13 и повече години.

За сметка на това, коровите дялове на фронталния, темпоралния и париеталния дял на мозъка започват да функционират все по-интензивно при извикване на по-стари спомени. Според изследователите, това е категорично доказателство, че дългосрочната памет се „складира“ и „администрира“ от коровите отдели на главния мозък.

–––-

Изгочник: Imaging study illustrates how memories change in the brain over time. EurekAlert! via http://green.democrit.com

Снимка: http://www.bath.ac.uk