Как се изтрива и записва паметта; Растения – алтруисти; По-бързо получаване на биоетанол; Генът, който контролира размера на семената; Шоколадът като лек

БиоТелеграф – 17.11.2009

Паметта представлява уникална връзка между няколко хиляди единични неврона. Снимка: morphonix.com

♦ Доскоро се смяташе, че образуването на нови нервни клетки в главния мозък е невъзможно. Бързо свикнахме с идеята, че е възможно след редица доказателства, че това се случва до дълбока старост в областите от главния мозък, наречени хипокампус и субвентрикуларната зона (SVZ). Ново изследване показва, че неврогенезата в хипокампуса може да изтрие съхраняваната там информация под формата на кратковременна памет, отваряйки място за съхраняване на нова. По какъв механизъм се транспортира изтритата информация от хипокампуса в неокортекса за дълготрайното съхранение засега остава неизвестно. Повече …

♦ Алтруизъм при растенията? Да, и това е възможно, макар да го научаваме едва сега, почти 300 години след началото на системното им изследвания като хранителен ресурс и източник на редица лекове в народната медицина. Канадски учени разкриха, че видът Impatiens pallida нараства и се развива  коренно различно в зависимост от обкръжението си. Ако е сред свои е с дълги стъбла и листоразположение, споделящо оскъдната светлина с тях, ако е сред чужди, листата са нагъсто, така че светлината да си е изцяло за него. Ричард Докинс може би ще се окаже прав в крайността си за природата на егоистичния ген. Повече …

♦ Биогоривата като че ли ще получат известна реабилитация след откритието на група учени, разработващи метод за едновременно разграждане на целулозата до глюкоза и ферментация с използването на дрожди. Ензимният комплекс, който разгражда глюкозата (целулозома) е характерен за бактерии, нетолерантни към етанола, и липсва при дрождите, осъществяващи ферментацията.  Етанолът е крайният и интересуващ ни продукт, което е провокирало изследователите да разработят биотехнологичен метод за съвместна работа на целулозомите и дрождите. Резултатът – бързо, ефективно и по-евтино получаване на биоетанол. Повече …

♦ С наближаването на деня на честването на 150 годишнината от издаването на историческия труд на Ч. Дарвин – Произход на видовете – 24-ти ноември, Ню Сайънтист ни предлага един съвременен, бърз прочит на книгата чрез сайта си. Според редакторите в Ню Сайънтист не бива да напускате този свят, ако не сте прочели тази книга. Такъв статут имат само още 99 книги. Повече …

♦ Ген, който е отговорен за размера на семената при опитното растение Arabidopsis обещава нови хоризонти за изследвания във връзка с увеличаването на добивите от културните растения. Немски учени са установили, че един единствен ген е в състояние да повлияе съществено размера на семената в зависимост от това дали е `изключен` или експресията му е леко подсилена. Молекулярният механизъм на действие все още е неизвестен, но откритието със сигурност ще провокира поне дузина в тази област. Представете си царевица с размери на жълъди – учените може би скоро ще успеят да ни я покажат. Ако анти ГМО организациите не вземат да надделеят. Повече …

Кой не би желал в рецептата му да пише: 15 грама шоколад, три пъти дневно Снимка: healthforu.files.wordpress.com

♦ Шоколадът наистина може а лекува – е, за съжаление не всичко, но и емоционалния стрес, за който вече има сериозни клинични данни, изглежда е достатъчно. Според учените консумацията на черен шоколад по 40 грама дневно в рамките на две седмици има сериозен ефект върху нивата на стресовите хормони в кръвта (т.е. намаляват), както и върху емоционалното състояние на доброволци, подложени на стрес (подобрява се).  Антиоксиданти, полифеноли, обичайната армия от биохимични обяснения, в които пак не влиза най-очебииното от тях – удоволствието от похапването на какаовите блокчета. Повече…

======================================================================

Мозъкът е с естествена устойчивост срещу HIV вируса

Схематично устройство на HIV вируса

Изследователи от Университета в Дъблин установиха, че невроните, изграждащи главния мозък притежават естествен имунитет спрямо причинителят на СПИН. Те  дължат уникалната си защита срещу HIV на специфичен протеин, образуван само от тях, наречен FEZ-1 (fasciculation and elongation protein zeta-1).

При експерименти с клетъчни култури от неврони учените доказват, че защитата се дължи именно на FEZ-1, защото при блокирането му невроните моментално стават възприемчиви и биват инфектирани с коварния вирус.

Откритието ще даде нови възможности за моделиране на генна терапия, при която уязвими клетки, като белите кръвни клетки например, ще бъдат ‘научени’ да произвеждат спасяващия от СПИН протеин.
Първите лабораторни експерименти с други нервни клетки (глиални, които по принцип не произвеждат FEZ-1) показват, че това може би е осъществимо в близкото бъдеще – глиалните клетки, подпомогнати с гена за FEZ-1 се справят безпроблемно с вирусната атака.

———-

Източник: Brain cells have natural resistance to HIV. NewScientists via http://green.democrit.com

Снимка: dna-laboratories.com

Как се регулира протеиновия ‘трафик’ в клетките

Един от основните въпроси на клетъчната биология, чиито отговор се изплъзва вече няколко десетилетия, е как различните протеини достигат до мястото в клетката, където изпълняват функциите си?

Известно е, че стотиците хиляди протени изпълняват също толкова много функции, но благодарение на разделянето им в различните клетъчни участъци, те не си пречат. Нещо повече – правилното и навременното им пристигане в даден област е задължителен елемент при синхронизиране на работата им.

Учени от University of Southern California успяха да опишат прост и на пръв поглед изключително несъвършен, но много сигурен механизъм за точно разпределение на протеините между двата типа израстъци на нервните клетки – дендрити и аксони. Дендритите са късите израстъци, които приемат информация от други нервни клетки, а аксоните са дълги израстъци, чрез които нервите изпращат ‘команди’ към други клетки и органи.

Естеството на работа на двата типа клетки изисква различен електрически потенциал в тях. Той се постига благодарение на различен тип протеини, които участват във функционирането им. Но и двата типа протеини се образуват в тялото на нервната клетка, т.е. последващия транспорт към различните израстъци е много важен, за да може клетката като цяло да изпълнява коректно функциите си. Изследователите установяват, че посредством транспортни мехурчета двата типа протеини първо се придвижват към дългия израстък, след което само тези от тях, които са предназначени за късите притежават способността да се заловят за преносител, който да ги отведе към тях.

Така макар и да се върши двойна работа клетката си гарантира правилното разпределение на различните протеини. Това е може би само един от механизмите, предполагат учените, но засега и това е достатъчно добро начало за измислянето на нови терапевтични методи при неврологични заболявания.

–––-

Източник: Autopilot guides proteins in brain. EurekAlert! via http://green.democrit.com

Снимка: http://www.morphonix.com