Нов революционен модел за синдрома на Алцхаймер

Синдромът на Алцхаймер е невродегенеративно заболяване (протичащо с масово отмиране на нервни клетки), което засяга милиони хора по целия свят. Досегашните представи на учените за причината за смъртоносното състояние се основаваха на настъпването на токсичен ефект от необичайното натрупване на протеинови плаки от протеина APP в контактните области между отделните неврони.

По принцип APP е нормално функциониращ протеин в главния мозък. По тази причина се смята и че Алцхаймер е заболяване причинено от прион (прион – инфекциозен агент с протеинна природа – в случая инфекциозно изменение на нормалния APP). В търсене на причините за изменението на функциите на АРР международен екип от учени открива, че друг протеин – нетрин 1 играе ключова роля в развитието на болестта. Нетрин 1 нормално се свързва с АРР като от регулацията на този процес зависи изграждането на връзките между невроните в различните части от главния мозък.

При опитни мишки с предизвикан Алцхаймер инжектирането на нетрин 1 преустановява натрупването на плаките и спира умирането на нервни клетки. Това се случва, защото нетрин 1 поддържа нормалния темп на установяването на комуникация между нервните клетки, който е бил нарушен от натрупването на АРР. Това означава, че синдромът на Алцхаймер е израз на нарушен баланс в осъществяването на междуклетъчни контакти, а когато те не се осъществят правилно в клетките се произвежда сигнал, с който не се „самоубиват” чрез процес наречен апоптоза.

Учените се надяват, че бързо ще успеят да предложат нов подход за лечение, основан на свойствата на нетрин 1.

–––-

Източник: A revolutionary new model for Alzheimer’s disease. EurekAlert!via http://green.democrit.com

Снимка: http://www.cogknow.eu

Вируси реконструират увредена нервна тъкан

Генетично изменени вируси са успели да „произведат“ обвивките на нервни клетки в лабораторни условия. Това би позволило да се включат в регенерационна терапия на увреден гръбначен мозък.

Този успех са постигнали учени от University of California, Berkeley, използвайки фагът М13. Фагът (фагите са вруси, нападащи бактерии)  е безобиден за човек. Вирусите са изменени така, че да произвеждат на повърхността си типични за нервната тъкан протеини, които ще могат да се „самосглобяват“ в тъканоподобни структури.

Въпросните протеини притежават и стимулираща спрямо околните неврони функция, която се изразява в стартиране на процеса на клетъчно делене, което е важен етап при регенерацията на засегнат от инцидент участък.

Фагите не се използват за първи път в биоинженерни изследвания – освен като компоненти на електроди в батерии се произвеждат и антибактериални хранителни консерванти. Въпреки това, научната общност очаква резултатите от изпитанията с лабораторни животни както и клинични тествания за доказване на безопасността на метода.

–––-

Източник: A Virus That Rebuilds Damaged Nerves. Techology review via http://green.democrit.com

Снимка: http://oceanworld.tamu.edu

„Митница за спомени“

Своеобразни КПП та и митничари обслужват различни участъци на мозъка ни при формирането и ползването на паметта.

Източник: http://green.democrit.com

Човешкият мозък е удивително творение на природата. Негови основни свойства са да събира, обработва и складира информация от заобикалящата, а и вътрешната организмова среда. Способността да „складира“ информация, която да се използва в подходящи моменти се нарича памет. Въпреки многобройните проучвания до момента обаче за учените остава скрит механизма, по който мозъкът подрежда задачите си във връзка с поддържането на паметта.

Пробив в разбирането на дискретните механизми на образуване и ползване на ресурсите на паметта осъществяват изследователи от Duke niversity Medical Center. В резултат на експериментите си те откриват нова молекула в нервните клетки (неврони), която като същински транспортен център обслужва по приоритети наличната информация в паметта и създава условия за съхраняване на нови данни [1, 2].

Известно е, че