Шампионско разочарование

Яйцеклетка, атакувана от милиони сперматозоиди. Само един ще я оплоди

Печелившите сперматозоиди не винаги успяват да оплодят яйцеклетката

Учени от Университета в Оксфорд откриха, че мутация на ген в сперматозоидите води до липсата на протеина PLC zeta, отговорен за активация на яйцеклетката след като сперматозоида навлезе в нея. Липсата на този протеин обезмисля напълно силите и възможностите на най-добрия сперматозоид, който се е преборил с конкурентите си, защото практически остава нефункционален.

Сливането на двете ядра в зигота е възпрепятствано, а веднъж навлязъл в яйцеклетката, сперматозоидът активира защитни механизми на яйцето, които не позволяват навлизането на други сперматозоиди. Съответно яйцеклетката няма да има втори шанс за оплождане, след което да се получи бебе.

Приложено в клиничната практика откритието може би ще увеличи шанса за образуване на зародиши ин витро при семейства с репродуктивни проблеми. Първите експерименти с опитни мишки вече са показали добри резултати при едновременното третиране на двойката сперматозоид-яйцеклетка с проеина PLC zeta. Веднъж настъпила активацията на яйцеклетката сперматозоидът с липсващ протеин е абсолютно пълноценен във всяко друго отношение, което се отразява и на високия процент получени зародиши.

———-

Източник: Mutation Causing One Type Of Male Infertility Found: Contraceptive Pill For Men Next? ScienceDaily via http://green.democrit.com

Снимка: http://www.hexinduction.blogspot.com

Мутация дарява дълголетие на червеи

Лабораторното червейче C. elegans удиви изследователите със способността си чрез проста мутация
да удвои, дори утрои продължителността на живота си. Това се случва благодарение на наличието на древен еволюционен механизъм, който осигурява по-голяма устойчивост на половите клетки към паразити и увреждания, в сравнение с телесните.

Когато въпросната мутация засяга обикновените телесни клетки те получават допълнителна имунна мощ, обичайно характерна за половите клетки.  Преждевременната изява на гените, отговорни за повишаването на имунната защита помага на червейчето да стане по-невъзприемчиво към паразити или увреждания на ДНК, дължащи се на неблагоприятни фактори от околната среда.

Тази устойчивост се постига чрез молекулен процес, известен като РНК интерференция.

За да убедят научната общност в предположението си, че дълголетието е възможно благодарение на мутация, засягаща гените кодиращи правилата на РНК интерференцията, изследователите посредством генни техники заглушават дейността на изявилите се ненавреме гени, което моментално лишава C. elegans от допълнителните дни живот.

Поради сходството в гените на C. elegans счоешките  в областта на усилването на имунитета при формирането на полови клетки, учените не крият надеждите си за приложение на откритието им при лечението и регенерацията на увредени клетки и тъкани.

А защо не и да превърнат средната продължителност на човешкия живот от дву- в трицифрена величина.

–––-

Източник:Recruitment Of Reproductive Features Into Other Cell Types May Underlie Extended Lifespan In Animals. ScienceDaily via green.democrit.com

Снимка: http://www.mun.ca

Ахилесовата пета на вирусите

Учени откриха принципа на действие на хитра молекулна отбрана, която скрива слабостите на вируса от имунната система. За грипните вируси е известно, че се изменят (мутират) толкова бързо, че в рамките на един сезон можем да се разболеем няколко пъти от един и същи вирус, независимо, че може и да сме били ваксинирани. Тази способност се дължи на непрекъснатото изменение на повърхностните протеини, което прави вирусите неразпознаваеми за имунната система с всяко следващо навлизане в кръвния ток.

Специално при грипните вируси повърхностните протеини (хемаглутинин) приличат на близалки. Кълбовидния край на близалката е изграден от едни протеини, а „дръжката” от други. Изненадващото откритие, което правят изследователите е, че способност да мутира има само кълбовидната част, докато дръжката остава относително постоянна във времето.

Друг интересен факт е, че антителата, които произвежда имунната система като отговор на вирусната инвазия атакуват именно кълбовидния протеин и много малка част са насочени към дръжката. Изменяйки кълбовидната си част вируса заблуждава и увлича имунния отговор към така или иначе променящия се протеин, за да скрие факта, че притежава протеин в дръжката, който ако бъде атакуван, вируса губи всякакви шансове за повторна инвазия, поради способността на имунната система да „помни” стари нежелани паразити. Следват допълнителни изследвания за приложение на откритието в клиничната практика.

–––-

Източник: Hot Chili Peppers Help Unravel The Mechanism Of Pain. ScienceDailyvia http://green.democrit.com

Снимка: iStockphoto/Chris Bence