Нобелова награда за физиология и медицина 2009

Крайните участъци на хромозомите - теломерите, освен че изпълняват протективна функция, участват още и в процеса на разчитане на информацията в ДНК посредством осигуряване на място за захващане на ензима ДНК полимераза

Тази година наградата ще си разделят Елизабет Блекбърн, Карол Грейдър и Джак Шостак за приносът им в разясняването на въпроса как хромозомите са предпазени от неизбежното си скъсяване след всяко клетъчно делене. Откритията им са важни и за медицинската практика, тъй като от целостта на хромозомие зависи до известна степен продължителността на живота на клетките, а оттам и на целия организъм.

Е. Блекбърн открива, че част от ДНК, която се намира в краищата на хромозомите не е кодираща и е изградена от т. нар. тандемно повторени последователности. В съвместни експерименти Дж. Шостак и Е. Блекбърн установяват, че тандемно повторената ДНК, предпазва от скъсяване изкуствени хромозоми. Съответно изказват вярното предположение, че това е естествен процес във всички еукариотните клетки.

Крайните участъци на хромозомите са наречени теломери, а няколко години по-късно, докторантката на Е. Блекбърн, К. Грейдър, открива и ензимът, който е отговорен за изграждането на теломерите – теломераза. Няколко години по-късно е установено, че безконтролното делене на ракови клетки и безсмъртието им се дължи на изключитело повишена теломеразна активност, което не позволява клетката да пристъпи към апоптоза (клетъчно самоубийство) ако някой важен ген е засегнат и функционалността на клетките е заплашена да излезе извън строя.

Знанието, получено от тримата Нобелови лауреати провокира вече трето десетилетия интензивни изследвания в областта на продължителността на клетъчния, респективно организмовия живот, нови методи за борба с някои видове рак, както и възможности за лечение на някои генетични заболявания, свързани с теломерната ДНК.

Всичко за лауреатите, предстоящите им лекции, снимки и интервюта.