Ахилесовата пета на вирусите

Учени откриха принципа на действие на хитра молекулна отбрана, която скрива слабостите на вируса от имунната система. За грипните вируси е известно, че се изменят (мутират) толкова бързо, че в рамките на един сезон можем да се разболеем няколко пъти от един и същи вирус, независимо, че може и да сме били ваксинирани. Тази способност се дължи на непрекъснатото изменение на повърхностните протеини, което прави вирусите неразпознаваеми за имунната система с всяко следващо навлизане в кръвния ток.

Специално при грипните вируси повърхностните протеини (хемаглутинин) приличат на близалки. Кълбовидния край на близалката е изграден от едни протеини, а „дръжката” от други. Изненадващото откритие, което правят изследователите е, че способност да мутира има само кълбовидната част, докато дръжката остава относително постоянна във времето.

Друг интересен факт е, че антителата, които произвежда имунната система като отговор на вирусната инвазия атакуват именно кълбовидния протеин и много малка част са насочени към дръжката. Изменяйки кълбовидната си част вируса заблуждава и увлича имунния отговор към така или иначе променящия се протеин, за да скрие факта, че притежава протеин в дръжката, който ако бъде атакуван, вируса губи всякакви шансове за повторна инвазия, поради способността на имунната система да „помни” стари нежелани паразити. Следват допълнителни изследвания за приложение на откритието в клиничната практика.

–––-

Източник: Hot Chili Peppers Help Unravel The Mechanism Of Pain. ScienceDailyvia http://green.democrit.com

Снимка: iStockphoto/Chris Bence

Грипните вируси свалят шапка

Страховитото върлуване на грипните вируси по цялото земно кълбо е свързано с на пръв поглед странна тактика –  сваляне на шапка. Е, не своя, а чужда – процес от който зависи успешната им инвазия и повсевместно разпространение из всички клетки на организма.

За да се гарантира производството на вирусни частици от клетките на заразения организъм е необходимо вграждане на вирусната нуклеинова киселина (НК) по такъв начин в работата на клетките, че те да работят за сметка на вируса вместо за своя.

Принуждаването на клетъчния апарат да образува вирусни частици, става чрез вирусен ензим, наречен полимераза. Той отмъква един краен участък от иРНК на гостоприемника, наречен „шапка“ (иРНК носи информация за образуване на специфични протеини). Нахлувайки си тази шапка клетката възприема вирусната НК като своя и започва да изпълнява кода, подпомагана от вирусната полимераза, крайният резултат на което е „производство“ на нови вирусни частици.

Международен екип от учени наскоро откри област от вирусната полимераза, наречена РА, която е отговорна за отмъкването на гостоприемниковата иРНК шапка. Според изследователите областта РА е отлична цел за нови мощни антивирусни препарати.

–––-

Източник: How Influenza Virus Hijacks Human Cells. ScienceDaily via http://green.democrit.com

Снимка:3dscience.com