Лютите чушки и науката за болката

Освен като съставка на пикантните блюда лютата чушка взема участие и при разгадаването на механизмите на потискане на болката в изследвания, проведени от екип изследователи от University of New York at Buffalo. Активното вещество в лютия пипер, което провокира дразнене на рецепторите в устната кухина и причиняват усещанията за люто се нарича капсаицин.

Неговото действие се основава на отваряне на калциевите канали в окончанията на нервните клетки – сигнал, който невроните „тълкуват” като болка или горещо. Известно е, че нервните клетки с времето могат да се адаптират към сигнала и да не го „тълкуват” толкова отчетливо – това състояние се нарича адаптация и е характерно за различни по вид и причинител болка. В търсене на причините, поради които настъпва адаптация учените изследват способността на капсаицина да провокира изменение в съдържанието на мембранния липид PIP2, за който е известно, че притежава болкоуспокояващ ефект.

Резултатите показват, че в зависимост от концентрацията на капсаицин се определя и честотата на взаимодействие с PIP2, което от своя страна води до различно по сила усещане за болка. Това означава, че е възможно да се изменя границата на чувствителност на нервните клетки без обаче да се засяга тяхната сензитивност по отношение на друг дразнител или друга концентрация на капсаицина. Това откритие ще бъде от полза при изследването и облекчаването на различни клинични състояния, съпровождани с болка.

–––-

Източник: Hot Chili Peppers Help Unravel The Mechanism Of Pain. ScienceDailyvia http://green.democrit.com

Снимка: iStockphoto/Chris Bence

Защо „Хем сърби, хем боли”?

Учени описаха молекулната взаимовръзка между болката и сърбежа.

Източник: http://green.democrit.com

Всеобщото мнение на учените за природата на сърбежите е, че представляват някаква олекотена версия на болката. Това на практика трябва да означава, че болката и сърбежът се дължат на едни и същи молекулни механизми, както и че се регулират по сходен начин от нервната система. И защо не, след като много често сърбежът е страничен ефект при лечение с някои болкоуспокояващи медикаменти.

За щастие това обаче не е съвсем вярно. На годишната среща на дружеството по Невронауки (Neuroscience 2008) изследователи съобщиха, че са „разплели възела“ между болката и сърбежа като резултатите им убедително показват, че двете сензорни усещания са съвсем независими едно от друго на молекулно ниво [1].

Ключовият момент в изследванията е откриването на генът за сърбежа (GRPR) от д-р Chen, професор в Washington University’s Pain Center. GRPR носи информация за рецептори (на езика на невробиологията така се наричат молекулите – датчици за разни сигнали), които могат да се открият в