Нови хоризонти пред растителните биотехнологии

Моделният вид в растителните биотехнологии Physcomitrella patens

Плазмидите, които са единични ДНК молекули, способни на независимо съществуване и репликиране в едноклетъчни като бактерии и дрожди, имат изключително важна роля в генните технологии.

Изследователи от университета в Упсала постигнаха успехи с плазмидно базирани технологии при мъхове. Според специалистите това е началото на нова ера в биотехнологиите. При предишни изследвания учените са установили, че по неизвестен засега механизъм, външна ДНК, въведена в клетки на листнатия мъх от род  Physcomitrella, се репликира (удвоява, намножава) съвсем успешно.

При това резултатите от най-новите изследвания в тази област показват, че репликиралата се плазмидната ДНК в мъхови клетки може да се върне обратно в бактериални без да се е изменила оригиналната и структура. До този момент изследвания с растителни или животински клетки са били съпровождани със значителни преустройства в плазмидната ДНК, което обезмисля използването на подобни технологии при тези организми.

Изследователите са на мнение, че успехът в тази област ще позволи директното клониране на някои растителни гени в растителните клетки без да се ползват услугите на обичайните за тази практика бактерии или дрожди. Това наистина би бил сериозен пробив в растителните биотехнологии. Напомняме, че въпреки че мъховете са висши растения, които  съществуват през по-голямата си част от живота чрез хаплоидната си фаза (n), за разлика от плаунови, хвощови, папрати и семенни растения, които са диплоидни (2n), основните физиолого-биохимични характеристики са общи и за двата, раздалечени в еволюционно отношение, клона (n и 2n).

–––-

Източник: DNA Molecules in Moss Open Door to New Biotechnology. ScienceDaily

Снимка: wikipedia.org

Коне за опити; езика на бактериите; коварните дървесни мравки; полът, расата и чистотата на устата; 10-те най-умни бозайника

БиоТелеграф – 09.11.2009

Редът на гените на тези прекрасни животни вече е известен на учените. Снимка: wikipedia.com

♦ Геномът на коня (Equus caballus) е поредният, загубил тайнствеността си и вече е с известна за учените последователност.  Може би ще ви изненада, но както предполагаха специалистите, около 53 % от гените на коня са подредени в хромозомите по същия начин както и при нас, хората. В допълнение конете боледуват от много общи с нас болести като репродуктивни проблеми, мускулни заболявания и възпалителни процеси. Малко тъжно звучи обявената от учените готовност да използват конете като опити животни при тестове, касаещи общите ни заболявания. Повече…

♦ Професията преводач от бактериален език скоро ще стане съвсем популярна сред биолозите след публикуването на разработката на екип от американски учени, отнасяща се до визуалното тълкуване на молекулните сигнали, обменяни между бактериите. За учените и досега не беше тайна, че някои молекули имат определено ключово послание в бактериалните колонии като „спри да нарастваш“ или „ела насам, ще ти осигуря повече храна“. Чрез сложната спектрографска техника, наречена MALDI-TOF микробиолозите се надяват, че ще могат да проследяват комплекса от молекули, издаващи намеренията и стратегията на някои болестотворни бактерии за разлика от досега известните едва няколко реплики от сложния молекулен бактериален език. Повече…

♦ Дървесните мравки открай време са смятани за класически случай на мутуализъм (отношения с друг вид, при които единия вид има една полза – за мравките дом, а за другия вид друга – за дърветата охрана от листояди). Интересни изследвания в Амазонската долина обаче подсказват, че не всичко е толкова розово, колкото изглежда. Към едни дървесни индивиди мравките са по-толерантни и използват естествени хралупи за подслон, докато при други се наблюдава активен процес на пробиване на дървесината и образуване на т.нар. гали (доброкачествени разраствания на проводящата система на растението вследствие инжектиране на вещество от насекомото).  Повече…

Опосумите твърдо са в топ 10 на умниците бозайници. Снимка: allthewaytosydney.wordpress.com

♦ Една интересна класация на най-умните бозайници. Естествено, като нейни изготвители водим ние, но интересното е, че в топ 10 влизат животни като плъховете и опосумите. По отношение на разпределението на подгласниците нещата не са много ясни – според едни автори делфините са по-умни от шимпанзетата, според други обратно. Най-вероятно в нито един сценарии на тази класация не сме прави 🙂  Повече…

♦ Полът и расата са от значение при развитие на сърдечно-съдовите заболявания вследствие лошата хигиена на устата.   Оказва се, че мъжете негри трябва да обръща най-голямо внимание на чистотата на зъбите си, не само заради очароването на белите им усмивки, но и заради повишения риск от сърдечни заболявания при непочистена зъбна плака. Повече…

======================================================================

Вируси превръщат безобидни бактерии в опасни патогени

Бактериите от вида Escherichia coli са част от естествената чревна микрофлора при човек и топлокръвни животни. Повечето щамове са абсолютно безобидни и съвместното ни съжителство с тях не крие рискове за здравето.

Съществуват обаче някои много опасни щамове от E. coli, които могат да причинят опасни състояния като кървава диария, бъбречни увреждания и редица други. Болестотворността на тези щамове се дължи на т.нар. шига токсин, който се отделя в резултат на жизнената им дейност. Много важен въпрос за учените е как способността за производство на шига токсина може да се ‘придобие’ от неболестотворните бактериии така, че да се превърнат в опасни паразити.

Множество изследвания са показали, че шига токсинът се кодира от един единствен ген. Най-новите изследвания на норвежки учени показват, че този ген може да бъде пренесен върху неболестотворни бактерии от вируси, които паразитират по бактериите. Такива вируси се наричат бактериофаги, а един от етапите на развитие им е интегриране на гените с тези на гостоприемника, в случая E. coli. Възможно е след такова интегриране някои гени от вируса да останат в рамките на генома на бактерията и ако това е гена за токсина, бактерията мигновено се превръща в болестотворна.

Това откритие ще даде възможност на медиците и санитарните власти да контролират инфекциозните огнища, в които причинител на заразата са токсичните E. coli.

–––-

Източник: Viruses Can Turn Harmless E. Coli Dangerous. ScienceDaily via http://green.democrit.com

Снимка: http://www.faculty.ksu.edu.sa