Коне за опити; езика на бактериите; коварните дървесни мравки; полът, расата и чистотата на устата; 10-те най-умни бозайника

БиоТелеграф – 09.11.2009

Редът на гените на тези прекрасни животни вече е известен на учените. Снимка: wikipedia.com

♦ Геномът на коня (Equus caballus) е поредният, загубил тайнствеността си и вече е с известна за учените последователност.  Може би ще ви изненада, но както предполагаха специалистите, около 53 % от гените на коня са подредени в хромозомите по същия начин както и при нас, хората. В допълнение конете боледуват от много общи с нас болести като репродуктивни проблеми, мускулни заболявания и възпалителни процеси. Малко тъжно звучи обявената от учените готовност да използват конете като опити животни при тестове, касаещи общите ни заболявания. Повече…

♦ Професията преводач от бактериален език скоро ще стане съвсем популярна сред биолозите след публикуването на разработката на екип от американски учени, отнасяща се до визуалното тълкуване на молекулните сигнали, обменяни между бактериите. За учените и досега не беше тайна, че някои молекули имат определено ключово послание в бактериалните колонии като „спри да нарастваш“ или „ела насам, ще ти осигуря повече храна“. Чрез сложната спектрографска техника, наречена MALDI-TOF микробиолозите се надяват, че ще могат да проследяват комплекса от молекули, издаващи намеренията и стратегията на някои болестотворни бактерии за разлика от досега известните едва няколко реплики от сложния молекулен бактериален език. Повече…

♦ Дървесните мравки открай време са смятани за класически случай на мутуализъм (отношения с друг вид, при които единия вид има една полза – за мравките дом, а за другия вид друга – за дърветата охрана от листояди). Интересни изследвания в Амазонската долина обаче подсказват, че не всичко е толкова розово, колкото изглежда. Към едни дървесни индивиди мравките са по-толерантни и използват естествени хралупи за подслон, докато при други се наблюдава активен процес на пробиване на дървесината и образуване на т.нар. гали (доброкачествени разраствания на проводящата система на растението вследствие инжектиране на вещество от насекомото).  Повече…

Опосумите твърдо са в топ 10 на умниците бозайници. Снимка: allthewaytosydney.wordpress.com

♦ Една интересна класация на най-умните бозайници. Естествено, като нейни изготвители водим ние, но интересното е, че в топ 10 влизат животни като плъховете и опосумите. По отношение на разпределението на подгласниците нещата не са много ясни – според едни автори делфините са по-умни от шимпанзетата, според други обратно. Най-вероятно в нито един сценарии на тази класация не сме прави 🙂  Повече…

♦ Полът и расата са от значение при развитие на сърдечно-съдовите заболявания вследствие лошата хигиена на устата.   Оказва се, че мъжете негри трябва да обръща най-голямо внимание на чистотата на зъбите си, не само заради очароването на белите им усмивки, но и заради повишения риск от сърдечни заболявания при непочистена зъбна плака. Повече…

======================================================================

БиоТелеграф – 04.11.2009

Ежедневния поток от нови научни данни и новини е почти необхватен. В тази рубрика ще се опитам да разказвам с няколко думи за някои по-интересни новини, за всяка от които можете да прочетете повече (по-често на английски) от мястото, където съм ги намерил. Рубриката е един вид римейк на поизоставения „Седмичен новинарски микс“, но в значително по-кратък (информативен и спестяващ време) вариант.

Страховития Tyrannosaurus rex. Снимка: thinkingshop.wordpress.com

♦ Геномът на краставицата е разкодиран и публикуван. Това е седмото растение с напълно разчетен геном. Освен за научни изследвания информацията ще е полезна и на селекционерите за създаването на по-добри сортове. Повече…

♦ Най-старата паяжина, открита от учените е на 140 милиона години. Освен че е унакално като находка, специалистите ще търсят и белези, чрез които ще установят с какво са се хранили паяците в миналото. Повече…

♦ Могъщият динозавър Tyrannosaurus rex е страдал от бактериална инфекция на челюстта, която може би е ставала причина за смъртта на множество индивиди. Интересното е, че трихомонозата (болестта е наречена на името на бактерията-причинител) е характерна за днес живеещи птици. Повече…

♦ Вирусите тормозят бозайниците от поне 105 милиона години. Благодарение на изследвания на един от най-древните представители на бозайниците – ленивецът, учените установяват, че едно от семействата вируси – ретровирусите, съпътства бозайниците доста отдавна. Може би и еволюират заедно с тях (нас). Повече…

♦ Ембрионалните стволови клетки могат да се превърнат отново в гамети – яйцеклетки и сперматозоиди. Благодарение на тази възможност учените ще изследват някои аспекти на причините за стерилитет и безплодие. Повече…

======================================================================

Топ 5 БиоНовини на седмицата*

Да ядеш вкусотии и да не пълнееш!?!

 

Звучи прекалено хубаво, за да е истина, нали? Обаче май ще му се намери начинът да похапваме разни вкусни неща без да мислим