ДДТ е свързан с епидемията от наднормено тегло

Изследователи от Michigan State University откриха връзка между наличието на продуктите от разпадането на инсектицида ДДТ в околната среда и честотата на затлъстяване сред населението около Мичигън, което е консумирало риба от замърсеното езеро край града. ДДТ се и използвал повсевместно до средата на 70-те години на миналия век. Почти половин век след забраната му, все още изпитваме негативните последствия върху здравето ни.

Основният извод, до който достигат учените е, че индивидите, подложени на действието на ДДЕ (продукт от разпада на ДДТ) по време на ембрионалното си развитие, по-късно в зряла възраст затлъстяват много по-често в сравнение с тези, които не са консумирали риба от замърсеното езеро. Рибата, както е известно, акумулира в тялото си огромни количества от инсектицида и по препоръка на здравните власти бременните жени в райони, обработвани активно с ДДТ в миналото трябва да ограничават седмичния си прием на рибни продукти най-много до два пъти.

Въпреки тревожните резултати от изследването учените намират и положителна страна от знанието на тази закономерност, което би могло да се отрази при пренаталната диагностика и последваща профилактика на риска за бъдещото дете. Учените споделят, че е възможно епидемичния характер на затлъстяването в световен мащаб да се дължи до голяма степен на продължаващия ефект от широкото използване на препарата в миналото.

–––-

Източник: Exposure To Insecticide May Play Role In Obesity Epidemic Among Some Women. ScienceDaily via http://green.democrit.com

Снимка: http://www.granitegrok.com

Хормонът пролактин ‘замесен’ в мастната обмяна

Хормонът, който е необходим при образуването на кърма в майчиния организъм – пролактинът, участва в регулацията на метаболизма на мастните киселини както при мъже, така и при жени, които не са в период на лактация. Откритието е на екип от изследователи от University of Gothenburg, които обясняват, че повишените нива на хормона забавят мастната обмяна.

Отделян нормално при кърмещи жени, стресът, някои лекарства и доброкачествени тумори могат да повишат количеството, което се отделя от хипофизата при некърмещите и мъжете. Учените откриват, че клетките, изграждащи мастната тъкан имат рецептори (молекули-датчици), които свързвайки се с пролактина преустановяват акумулирането на мастни киселини. Това води до оставането им в кръвния поток, който ги ‘разтоварва’ на друго, неподходящо място, причинявайки затлъстяване и превръщайки се в причина за развитие на сърдечно-съдови заболявания.

Освен това, пролактинът буквално пречи на работата на друг хормон – адипонектинът, който е отговорен за правилното метаболизиране на редица хрантелни вещества. Тези влияния водят до разстройването на метаболизма като цяло – факт, който до момента бе само предполагаем. Вече има обяснение на молекулярните механизми, което може би ще доведе до по-ефективно лечение на хора с метаболитни проблеми, причинени от покачени нива на пролактин.

–––-

Източник:Hormone Prolactin Reduces Fat Metabolism. ScienceDailyvia http://green.democrit.com

Снимка: http://www.embryology.med.unsw.edu.au

Плодовата захар ни кара да преяждаме

Фруктозата (позната още като плодова захар) създава измамно чувство за глад, което води до по-обилно хранене и съответно натрупване на килограми. Това обяснява защо въпреки плюсовете си, които я правят подходяща и за диабетици, приемащите храни и напитки с фруктоза често натрупват излишни килограми и нерядко развиват симптомите на диабет тип 2.

Причината за този парадокс е действието на сигнална молекула – малонил-коензим А, която „уведомява” мозъка по два основни начина в зависимост от циркулиращото в кръвта след хранене „гориво” (глюкоза или фруктоза). При наличието на глюкоза малонил-коензим А изпраща сигнал-команда за преустановяване на храненето до хипоталамуса (участък от главния мозък). От своя страна хипоталамуса регулира чувството за глад, създавайки усещане за ситост.

Не така се случва обаче, когато хранителната порция е богата на фруктоза. Тогава малонил-коензим А дава противоположен сигнал, тълкуван от хипоталамуса като „нужна е още храна”, което пък от своя страна се проявява в съзнанателно чувство за глад. Глад, който обаче е измамен, защото мозъкът е казал така, а не, че е нужно на организма да приема още хранителни вещества. Изследователите, открили порочния механизъм препоръчват поне в детска възраст да се ограничава приема на подсладени с фруктоза храни и напитки.

–––-

Източник: Fructose Metabolism By The Brain Increases Food Intake And Obesity, Review Suggests. ScienceDailyvia http://green.democrit.com

Снимка: http://www.medicineworld.org