Как се изтрива и записва паметта; Растения – алтруисти; По-бързо получаване на биоетанол; Генът, който контролира размера на семената; Шоколадът като лек

БиоТелеграф – 17.11.2009

Паметта представлява уникална връзка между няколко хиляди единични неврона. Снимка: morphonix.com

♦ Доскоро се смяташе, че образуването на нови нервни клетки в главния мозък е невъзможно. Бързо свикнахме с идеята, че е възможно след редица доказателства, че това се случва до дълбока старост в областите от главния мозък, наречени хипокампус и субвентрикуларната зона (SVZ). Ново изследване показва, че неврогенезата в хипокампуса може да изтрие съхраняваната там информация под формата на кратковременна памет, отваряйки място за съхраняване на нова. По какъв механизъм се транспортира изтритата информация от хипокампуса в неокортекса за дълготрайното съхранение засега остава неизвестно. Повече …

♦ Алтруизъм при растенията? Да, и това е възможно, макар да го научаваме едва сега, почти 300 години след началото на системното им изследвания като хранителен ресурс и източник на редица лекове в народната медицина. Канадски учени разкриха, че видът Impatiens pallida нараства и се развива  коренно различно в зависимост от обкръжението си. Ако е сред свои е с дълги стъбла и листоразположение, споделящо оскъдната светлина с тях, ако е сред чужди, листата са нагъсто, така че светлината да си е изцяло за него. Ричард Докинс може би ще се окаже прав в крайността си за природата на егоистичния ген. Повече …

♦ Биогоривата като че ли ще получат известна реабилитация след откритието на група учени, разработващи метод за едновременно разграждане на целулозата до глюкоза и ферментация с използването на дрожди. Ензимният комплекс, който разгражда глюкозата (целулозома) е характерен за бактерии, нетолерантни към етанола, и липсва при дрождите, осъществяващи ферментацията.  Етанолът е крайният и интересуващ ни продукт, което е провокирало изследователите да разработят биотехнологичен метод за съвместна работа на целулозомите и дрождите. Резултатът – бързо, ефективно и по-евтино получаване на биоетанол. Повече …

♦ С наближаването на деня на честването на 150 годишнината от издаването на историческия труд на Ч. Дарвин – Произход на видовете – 24-ти ноември, Ню Сайънтист ни предлага един съвременен, бърз прочит на книгата чрез сайта си. Според редакторите в Ню Сайънтист не бива да напускате този свят, ако не сте прочели тази книга. Такъв статут имат само още 99 книги. Повече …

♦ Ген, който е отговорен за размера на семената при опитното растение Arabidopsis обещава нови хоризонти за изследвания във връзка с увеличаването на добивите от културните растения. Немски учени са установили, че един единствен ген е в състояние да повлияе съществено размера на семената в зависимост от това дали е `изключен` или експресията му е леко подсилена. Молекулярният механизъм на действие все още е неизвестен, но откритието със сигурност ще провокира поне дузина в тази област. Представете си царевица с размери на жълъди – учените може би скоро ще успеят да ни я покажат. Ако анти ГМО организациите не вземат да надделеят. Повече …

Кой не би желал в рецептата му да пише: 15 грама шоколад, три пъти дневно Снимка: healthforu.files.wordpress.com

♦ Шоколадът наистина може а лекува – е, за съжаление не всичко, но и емоционалния стрес, за който вече има сериозни клинични данни, изглежда е достатъчно. Според учените консумацията на черен шоколад по 40 грама дневно в рамките на две седмици има сериозен ефект върху нивата на стресовите хормони в кръвта (т.е. намаляват), както и върху емоционалното състояние на доброволци, подложени на стрес (подобрява се).  Антиоксиданти, полифеноли, обичайната армия от биохимични обяснения, в които пак не влиза най-очебииното от тях – удоволствието от похапването на какаовите блокчета. Повече…

======================================================================

Чудо ли е регенерацията?

Тритоните могат да възстановят загубеният си крайник в период от 7 до 10 седмици. Това не се дължи на чудо, а на работата на определени гени в, засега несъвсем известен, морфогенетичен процес.

Редица животни (например гущери, тритони, някои риби) притежават учудващата способност да възстановяват крайници или части от органи, загубени при някакъв инцидент. Процесът се нарича регенерация и е твърде интересен на молекулно равнище за учени, които търсят принципите и механизмите на регенерацията с идея за приложение в хуманната медицина.

Един от често използваните моделни обекти в биологията е рибката Danio rerio. Благодарение на лабораторни експерименти с нея учени от университета в Мичигън, САЩ достигнаха до извода, че регенерацията на различни телесни части (ретина, перка, сърдечен мускул) при рибата се осъществява благодарение на активирането на най-малко два гена.

В резултат на изследването на генната активност при риби, у които умишлено е прогорена част от ретината е установено, че от над 900 работещи гена в момента на изследването, два в повече – hspd1 и mps1, са активни в регенериращите се риби, в сравнение със здравите. За същите гени в по-ранни научни изследвания е доказано, че участват в самовъзстановяването на перки и сърдечен мускул.

Вероятно, споделят изследователите, макар да са скептични, че всичко зависи само от два гена, механизмът на регенерацията е универсален и се извършва по единен молекулен механизъм, независимо от това, коя част на тялото е засегната и се нуждае от поправка.

–––-

По материали от ScienceDaily и GreenDemocrit

Снимка: www.medgadget.com

Нов подход при контролирането на наднормено тегло

Лабораторни експерименти с мишки показват, че ако се предизвика образуването на повече кръвоносни съдове в мастната тъкан е възможно тя де се „стопи“ бързо, като по този начин се постига нормално тегло.

Учените от Karolinska Institutet отгледали мишките при ниски температури, при което са установили, че броя на кръвоносни съдове в мастната им тъкан се увеличава. Известно е, че образуването и „пълненето“ на мастните клетки зависи от два фактора – наличие на кислород и съответно наличие на мастни киселини. Когато са разположени на гъсто повече кръвоносните съдове тъканта е по-богато снабдена с кислород.

Според изследователите един възможен начин за борба с наднорменото тегло е предизвикване на растеж на кръвоносни съдове в мастните тъкани, което би увеличило потока на кислород и превръщането на бялата мастна тъкан в кафява (която е метаболитно по-активна). Това от своя страна ще допринесе за по-бързо протичане на окислителни процеси, а и по-бавен темп на отлагане на резервни мазнини в адипоцитите (мастните клетки).

–––-

Източник: Control of blood vessels a possible weapon against obesity. EurekAlert! via http://green.democrit.com

Снимка: http://www.hartnell.cc.ca.us