БиоНовини

Новините от света на биологията и медицината

Тежкото наследство на наднорменото тегло

leave a comment »


Мишки на мазна диета обричат поколението си на затлъстяване.

Източник: http://green.democrit.com

Можем ли да потърсим причината за излишните си килограми у нашите баби и дядовци? Еднозначен отговор е трудно да се даде, макар че е доста разпространено схващането, че тлъстинките са родова черта. Преки генетични доказателства и досега не са намерени.

Против генетичната предразположеност работи и фактът, че на много позакръглени люде, които иначе не прекаляват с храната, прадедите им са стройни като фиданки.

Нека да видим как учените започват да разплитат възела с предразположеността, е, засега при мишки, но може би съвсем скоро и за хората.

На годишната конференция на дружеството по невронауки (Neuroscience 2008) учени от University of Pennsylvania във Philadelphia (САЩ) съобщават за пряка зависимост между хранителния режим на опитни мишки и теглото и големината на техните две, три и повече поколения напред [1].

След като подложили опитните животни на хранително меню, богато на мазнини през целия период на бременност изследователите регистрирали, че в развитието си новородените достигат размери много по-големи от нормалното – особеност, която се проследява дори при децата на техните деца.

Няколко последователни поколения са натоварени с бремето на излишните килограми само заради менюто на прабаба си. Отклоненията от нормата достигат до 20 % в сравнение с мишки, отглеждани при балансиран хранителен режим. Нещо повече – наследниците на похапващите мазно мишки са по-склонни към преяждане от обикновеното, както и че развиват т.нар. инсулинова резистентност. Последната е един от симптомите на диабет, чиято изява води до затлъстяване.

Каква е причината да се наблюдава тази зависимост?

В търсене на генетичен фактор, който да обясни резултатите учените изследват главния мозък на мишките. Там те откриват епигенетични изменения в хипоталамусът им (област от мозъка, която освен за много други задачи отговаря и за хранителните навици).

Епигенетичните изменения представляват повлияване на изявата на информацията в гените (напр. чрез метилиране), без самите гени да се увреждат по някакъв начин (което иначе е характерно за класическите генетични заболявания). Лошата новина е, че макар и неувредени, но повлияни, те се предават в поколения наред, където продължават да се изявяват така, както у носителят им при първоначалното изменение.

Така третото поколение носи негативите така, все едно то се храни с мазна храна, а не прабаба му в миналото. Това от своя страна определя съдбата относно храненето на носещите изменени гени индивиди, които дори да преодолеят склонността си към преяждане, то инсулиновата резистентност остава да тегне като дамоклев меч над здравето им.

За учените остава да направят следващата крачка – идентифицирането на гените, които са повлияни епигенетично и да потърсят път за връщането им към нормална функционалност. А за нас остава отговорността, когато се храним, за да може бъдните поколения да учат само от учебниците по история за епидемията от затлъстяване в началото на 21ви век.

–––––––

[1] Alison Abbott, 2008. Obesity linked to grandparental diet. Nature news, doi:10.1038/news.2008.1240

Image credit: http://www.biochem.wisc.edu

Източник: http://green.democrit.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: