Жени по подразбиране

Глождило ли ви е някога любопитството как щяхте да изглеждате ако бяхте от противоположния пол?
А питали ли сте се кой, как, защо и кога е решил да сте мъж или жена?

Източник: http://green.democrit.com

Тези въпроси не са лишени от смисъл, защото всички зародиши са изправен пред дилемата в какви индивиди да се развият – мъжки или женски.

Различни хипотези и стройни теории са давали задоволителен отговор на въпроса как се формира пола през различни етапи от развитието на науката, разбира се, по различен начин. На клетъчно ниво принципната разлика е, че женските носят две едни и същи полови хромозоми – ХХ, а мъжките индивиди различни – XY.

Първоначално тази разлика е била съвсем достатъчно обяснение на формирането на пола – ако ембрионът има Y, то той е бъдещ мъж, ако ли не, двата хикса предопределят жена.

В по-късни изследвания, когато учените установили образуване на тестиси (мъжките семенни жлези) у индивиди носещи XX хромозоми станало ясно, че не Y хромозомата е главния компонент при решаване на половата дилема.

Така се стига до формулирането на Z хипотезата.

Основната идея при нея е, че у всеки ембрион е заложено мъжкото начало, а когато неизвестен фактор, кръстен Z, подтисне образуването на тестиси, се провокира развитието на яйчници.

Този процес на формиране на половите жлези (гонади) протича на определен етап от ембрионалното развитие в обособена област – примордий.

В търсене на факторa, който насочва примордия към единия от двата варианта за развитие, екип от изследователи на University of Illinois и University of Texas стига до неочаквани резултати, свързани с функциите на молекулата бета-катенин [1, 2].

За бета-катенинът е известно, че участва в регулацията на активността на много гени  (повечето нямащи общо с дифрнциацията на пола) чрез способността си да ги ‘включва’ и ‘изключва’ в определени моменти от клетъчния жизнен цикъл. Това косвено влияние провокира търсене на експериментални доказателства за това кои са продуктите на контролираните от бета-катеина гени.

В лабораториите си, учените видоизменили опитните мишки така, че да забранят на бета-катеина да се образува и функционира в примордиите. Тогава, за тяхна най-голяма изненада, вместо да се развият само семенни жлези, образуването на яйчници продължило.

Когато повторили експеримента с изключването на малко по-късен етап от развитието при примордии, поели по мъжкия път, то развитието на тестиси по никакъв начин не изпитало отрицателен ефект от липсата на молекулата.

Бета-катенинът упражнявал своето влияние съвсем пряко (което не изключва и косвеното) върху съдбата на пола на зародиша чрез подтискане на факторите, определящи мъжко развитие.

По този начин изследователите подкрепят донякъде Z хипотезата – с тази разлика, че тя е вярна дотолкова, доколкото наистина у всеки зародиш е програмиран един пол – женският.

Впоследствие, по все още неясни механизми, примордиалните клетки „решават“ дали да образуват бета-катенина и така да завършат развитието на зародиша като женски, или да го „изключат“, което ще даде път на формирането на мъжки  екземпляр.

И така, явно мъжете виждат бял свят, само ако женското начало у зародишите поохлаби малко молекулната си машинария.

Как ли ще реагира Ватиканът на тази теория?

–––-

[1] Liu, C. et al., 2008. Sex-Specific Roles of β-catenin in Mouse Gonadal Development
Hum. Mol. Genet.; 0: ddn362v1-35

[2] Diana Yates, 2008. Female embryonic sexual development driven by universal factor. Science News at University of Illinois at Urbana-Champaign

Image credit: jewsbychoice.org

Източник: http://green.democrit.com