БиоНовини

Новините от света на биологията и медицината

Успешен опит с лекарство от ново поколение

4 коментара


Нов антивирусен препарат „заглушава“ погрешни клетъчни „команди“ като предотвратявайки изпълнението им прекъсва развитието на болестен процес още в зародиш.

 

mirna1.jpg

Изследователи от датската фармацевтична компания Santaris Pharma предложиха нов метод за лечение на вирусният хепатит С. Той е основан на повлияването на един особен клас молекули в чернодробните клетки, наречени микроРНК.

МикроРНК съществуват не само в чернодробните клетки. Те представляват универсален регулировчик на „кръстовището“ между закодираната в ДНК информация за стотиците хиляди клетъчни протеини и възможността за реалното им производство в клетката.

Тъй като ДНК е разположена в клетъчното ядро, а производството на протеини под нейно наставление се извършва извън него, то необходимата информация се транспортира чрез посредник, наречен иРНК (и – от информационна). За по-голяма сигурност, клетката разполага и с няколко типа от микроРНК, които поемат контрола и фината настройка при „прочитането“ на иРНК и последващото производство на протеини.

Понякога обаче именно микроРНК стават причина за погрешно регулиране на процесите, краен резултат на което са разстройва клетъчния метаболизъм, а оттам и изявата на симптоми на някои болести.

В случая с вирусният хепатит С вместо да участват в нормалната работа на клетката една чернодробна микроРНК (microRNA-122) „помага“ при сглобяването на вирусните частици и така осигурява добри условия за развитие на коварната болест. Същата тази microRNA-122 участва и в регулацията на количеството на холестерол в кръвта.

Дали чрез специфичното потискане на точно тази микроРНК няма да се блокира и размножаването на вируса? Този въпрос си задават и учените от Santaris Pharma, които след множество опити успяват да създадат в лабораторни условия „капан“ за microRNA-122. Така microRNA-122 се озовава в абсолютна изолация и не може повече да влияе на иРНК, съответно на обичайните и функции в клетката.

Резултатите от опитите с клетъчни култури са обнадеждаващи – размножаването на вируса е спряно, но учените не спират дотук. В лабораторни изследвания върху род африкански маймуни постигнатият ефект е същият, а като показател за това, че инжектираното лекарство блокира точно microRNA-122, изследователите измерват и количествата на образуваният холестерол.

Показателите са повече от задоволителни – количествата на холестерола спадат до 40 % като трайността на ефекта се измерва в няколко месеца след еднократно въвеждане на лекарството. Но не това е най-важният резултат – тъй като препаратът няма избирателност (между т.нар. „добър“ и „лош“, а и съществуват редица снижаващи лошия холестерол лекарства) то това му свойство остава далеч по-безинтересно в сравнение с антивирусният си ефект (по данни на СЗО в глобален мащаб засегнатите от хепатит С са около 170 млн. души).

Вероятността за развитие (а вече и за лечение) на някои заболявания – сърдечносъдови, ракови и други по същият начин се предопределя от работата на хиляди микроРНК. Учените се надяват да идентифицират точните молекули и успешно да блокират избирателно онези от тях, които са поели по грешният път. Така вместо лечение на симптоми науката се приближава все по-убедително към третиране на причинителите на труднолечими болести.

Въпреки че засега не са известни странични ефекти са необходими още изследвания за безопасното прилагане на препарати от този клас. В следващите няколко месеца ще се проведе и първият етап на клинични проучвания на противохепатитния препарат с доброволци. Ако всичко протече успешно според възприетите норми можем да очакваме появата на първото лекарство от ново поколение в търговската мрежа до
=========================

[1] Callaway E. Hepatitis C is first target for new therapy. 26 March 2008, NewScientist.com news service.

[2] Chu J.. Micromanaging RNA. March 27, 2008, TechnologyReview, published by MIT

[3] Cells’ disease machinery silenced. Thursday, 27 March 2008, BBC news 24

[4] Elmén L. et al. 2008. LNA-mediated microRNA silencing in non-human primates. Nature AOP 26 March 2008 | doi:10.1038/nature06783

Written by Георги Балджиев

28 март, 2008 в 3:31

Публикувано в Обща

Tagged with , ,

4 коментара

Subscribe to comments with RSS.

  1. Малко странно е, че уважаемия автор цитира като източници на информация „институции“ като NewScientist.com news service, BBC news 24 и TechnologyReview, след като единственият източник на същинска информация тук е публикацията в списание Nature. Не ми се губи допълнително време за претърсване на „мрежата“, но техники за вкарване на различни видове siRNA, miRNA, SH RNA и LNA съм срещал отдавна и в най-различни организми, така че по същество не виждам нищо революционно ново. Може би това че се регулирал холестерола е привлякло вниманието на журналистите, но като цяло наистина простото интравенозно прилагане на ЛНА не е някаква нова идея.

    Нико

    10 април, 2008 at 3:28

  2. Драги Нико,

    от идеята до реалните доказателства в лабораторите има малко разлика. Тук публикувам (превеждам, преразказвам, компилирам) новини, а не идеи. Идеята не е новина – едва, когато една идея се облече в доказателства тогава става новина. Ето защо се доверявам на цитираните източници.

    За разлика от редица други псевдожурналсти, които обичат да се фукат с „прочетох в Нейчър“, откровено си признавам откъде черпя идеи за новните в блога. Естествено, че като прочета в Ню сайънтист прочитам и в Нейчър, но рядко става обратното.

    Когато станем много на попрището на писането за научни новини има още един ход. Но за него… е, когато узрем 🙂

    Георги Балджиев

    10 април, 2008 at 8:59

  3. Аз не съм журналист и затова сигурно ми е по-трудно да разбера тая хава с новините. 🙂 Все пак дефиницията ти, че идеята не е новина преди доказателства някак си не се връзва с популярните списания и вестници. Идеята подплатена с доказателства се публикува като такава в същинските научни списания. Там никой не публикува просто хрумвания, така че все пак те са по-валидния източник на информация, а популярните такива, аз лично бих ги прескочил, защото те не разполагат точно с доказателствената част. 🙂
    Интересно ми става и за какви ходове говориш свързване с узряване, нещо се изгубих в тази твоя мисъл с много значения.

    Нико

    12 април, 2008 at 3:29

  4. Не съм съвсем съгласен 🙂 Вземи например Scientific American – може би най-доброто научнопопулярно списание, или New scientist, все едно – новините им са тези, които чисто научните списания вече са публикували.

    Даже SciAm забавят доста, за да може ученият, който „произвежда“ новината да разкаже на популярен език на страниците на списанието.

    Поздрави!
    Г.

    Георги Балджиев

    14 април, 2008 at 9:23


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: