Капан за HIV

Или как изследователи намериха бутона „стоп” в размножителната стратегия на причинителя на СПИН.

Повече от двадесет години HIV вируса върлува необезпокояван, независимо от броя на учените, многостранните изследвания и количеството финансови средства отделяни за тях. И това никак не е изненадващо. Способността на вируса да се променя всеки път, когато напусне инфектирана клетка поставя изследователите в позиция подобна на ловци на призраци.

За да се зарази човек със вируса на СПИН е достатъчно в организма да попадне една единствена вирусна частица (големината и е от порядъка на 100 нанометра). Впоследствие тя се размножава, заразявайки все повече клетки на имунната система. Под прицел са най-вече имунокомпетентните Т клетки или по-точно CD4+ клетките, познати също като Т-помощници.

Навлизайки в тях, ХИВ вируса ги подчинява според собствените си нужди и когато се намножи достатъчно, новите частици напускат клетката като я разрушават. Точно този процес на напускане на новите частици е ключов за разпространението на инфекцията и унищожаването на все повече Т-клетки. В мнозинството случаи това води до невъзможност имунната система да се справи с иначе безобидни паразити като например бактерии, причиняващи обикновена хрема.

За безпроблемното напускане от вирусите от Т-клетките е нужно те да бъдат „облечени” в предварително изработени в клетката „по заръка” на вируса протеини. Обличането става на повърхността на заразената клетка. Точно в този етап от жизнения цикъл на вируса изследователи установяват, че при други имунни клетки, които по-рядко биват инфектирани с ХИВ (дендритни клетки), нещо спъва правилното „обличане” и вирусът напуска тези клетки в безопасна форма [1, 2].

Дендритните клетки имат съществена роля в имунната система при т.нар. показване или представяне на антигените (всички чужди за организма агенти) на други имунни клетки, които могат да се справят с тях. Образно казано изпълняват функция на глашатаи и разобличители.

Любопитна особеност са забелязали учени от Калифорнийския университет в Лос Анжелос, а именно, че в случаите, когато дендритни клетки са инфектирани с ХИВ те освобождават новите генерации вируси в значително по-малка численост отколкото това става при CD4+ клетките. Това ги навежда на мисълта, че нещо се случва в дендритните клетки, което възпрепятства осъществяването на обичайната програма на вируса.

След поредица изследвания се достига и до обяснението. Два протеина (DC-SIGN и DC-SIGNR), блокират процедурата по обличането на вирусите на повърхността на клетката в момента преди да я напуснат. Така те трудно напускат клетката или ако я напуснатциркулират в кръвта загубили инфекциозността си. Същински капан, но вместо сирене е заложен DC-SIGN. А когато броят им намалява и са безопасни, вирусните частици няма как да нанесат щетите на имунната система в мащаб, който познаваме като СПИН. Изследователите се надяват това откритие да бъде използването за създаването на успешна анти-ХИВ ваксина.

==========================================

[1] Wang Q., Pang S., 2008. An intercellular adhesion molecule-3 (ICAM-3) -grabbing nonintegrin (DC-SIGN) efficiently blocks HIV viral budding. FASEB journal – Published online before print November 5, 2007 as doi: 10.1096/fj.07-9443com.

[2] Enrique Rivero, 2008. UCLA researchers find cell protein that literally nips HIV in the bud. UCLA Newsroom, Health Sciences.