Любовния живот на акулите

Статията е публикувана първоначално в блога за наука на в-к Капитал: http://capital.bg/showblog.php?storyid=347219

Сещате ли се как женските динозаври в „Джурасик Парк“ се размножаваха сами? Е, това не е научна фантастика. Учени установиха, че женските акули могат да раждат без намеса на мъжки такива.

Най-яростните океански обитатели – акулите, дават възможност да променят представите ни за еволюцията на живите организми. Едно от съвършените постижения на еволюцията на акулите – рибата чук смая изследователи с неподозираните си възможности за подсигуряване с потомство.

В любопитно научно съобщение, публикувано онлайн в списание Biology Letters се описва възможността на женски акули от вида риба чук да се възпроизвеждат независимо от наличието на мъжки екземпляри. Казано с други думи тези акули, могат да се сдобият с потомство дори без да са извършвали полов акт. За първи път екип от американски и ирландски учени доказаха чрез генетични анализи, че тези древни риби могат да избегнат прекъсването на родословието си чрез уникален процес, наречен партеногенеза. Терминът идва от гръцки и буквалният му превод е „девствено размножаване”. Такъв тип размножаване предполага спонтанно развитие на яйцеклетка в зародиш без да е нужно да бъде оплодена от сперматозоид.

До този извод изследователите са достигнали чрез наблюденията на акули, живеещи в аквариум. След продължително време отглежданите женски индивиди се сдобивали с отрочета без да са се срещали с мъжки. За да изключат възможността от самооплождане (тъй като понякога е възможно развитие и на мъжки и на женски полови клетки в един индивид), учените извършват генетичен анализ на малките. Резултатите показват 100 % идентичност на гените с майчините, което при нормалното оплождане не е така, поради комбинирането на гените от майчиния и бащиния индивид.

С какво обаче е по-интригуващ този факт сравнен с досега описаните случаи на партеногенеза при земноводни, влечуги и птици? За разлика от тях, акулите са животни, при които оплождането е вътрешно, живораждащи са и съществува връзка между плода и майката, подобна на плацентата при бозайниците. Така по начинът си на размножаване те приличат изключително много на бозайниците, към които се причислява и човекът. По правило партеногенеза при бозайници не може да има, или поне до момента не е доказана. Счита се, че тя е инволюционна, защото намалява способността на видовете да се променят, както и ги прави по-податливи на вредни мутации. Всички хипотези и теории, обясняващи невъзможността на бозайници да се размножават партеногенетично се основават на специално „заключване ” на гените така, че да е невъзможно яйцеклетка сама да даде нов зародиш. И тук акулите с тяхната особеност застават в основата на сблъсък между съществуващите представи за партеногенетично развитие и реалното му извършване в природата.

Освен философските дискусии, които би породило това изследване, то може би ще провокира учените еволюционисти да ревизират „стойността” на партеногенезата и ефекта й върху еволюцията. Известно е, че този тип възпроизвеждане е един загадъчен подход за избягване на стерилност. Природата хитро е конструирала размножаващата система при някои видове с още едно, алтернативно решение. Нещо повече – познатите случаи на партеногенеза при птици и влечуги ще придобият ново тълкувание. Схващанията, че процеса не е перспективен за еволюцията със сигурност ще бъдат поне преразгледани. Най-малкото защото акулите са най-древните представители на гръбначните животни, при които вече е доказана партеногенеза. А каква е била ролята и в лакътушещата крива на еволюцията – това учените тепърва ще изясняват.

Статията е публикувана в блога за наука на Капитал
http://capital.bg