БиоНовини

Новините от света на биологията и медицината

Промяната в климата и “газирането” на океаните

leave a comment »


 

Статията е публикувана първоначално в блога за наука на в-к Капитал: http://capital.bg/showblog.php?storyid=342543

24 годишен екологичен експеримент разкри тревожни факти. Северният ледовит океан е в колапс като резервоар за въглероден диоксид

Диаграма на поемане и отделяне на въглероден диоксид от водите на световния океан. Източник: Wikipedia

За еколозите е малко вероятно глобално променящият се климат на земята да ги изненада с неочакван развой на събитията. Но не е невъзможно. Резултати от дългогодишни изследвания, публикувани в Science (doi: 10.1126/science.1136188; May 17, 2007), наелектризираха и без това обезпокояващата обстановка около състоянието на планетарния ни дом.

Натоварването на атмосферата със свръхколичества въглероден диоксид (CO2) в резултат от човешка дейност е един от основните фактори за изменението на климата на Земята. Основните ни съюзници в справянето с излишните количества атмосферен въглероден диоксид са зелените растения и световния океан. Растенията ползват този газ в сложния процес на фотосинтеза. Световният океан, благодарение на уникалните химични свойства на водата, изпълнява ролята на резервоар за въглероден диоксид като поема почти половината от атмосферните количества. Газът лесно се разтваря от въздуха във водата, следвайки принципите на поне дузина химични и физични закономерности.

Последните данни от мащабно изследване доказват за съжаление валидността и на един емоционално-житейски закон – този на Мърфи – който гласи: „Ако нещо върви зле, бъдете сигурни, че то ще стане по-зле!“

За какво иде реч? В случая изненадата за изследователите са не толкова самите данни, а краткото време, за което мрачните прогнози от теоритичните модели се сбъдват. На практика се оказва, че способността на Северния ледовит океан да разтваря във водите си въглероден диоксид е драстично намаляла. Според еколозите, това е резултат от глобалното затопляне. Аргументите им са безупречни. В годините след 1958 г. скоростта и посоката на ветровете над Северния океан са се променили поради две причини. Първата е изтъняването на озоновия слой на атмосфера над него, което променя температурата в този регион. Втората засяга настоящите климатични промени, които се изразяват в „сгряване” на тропиците в значителна степен за последното десетилетие. И двата процеса променят атмосферната циркулация над Северния океан, което се изразява с бушуването на по-силни ветрове.

Този извод е подплатен с огромно количество данни за измервания от 11 брегови измервателни станции в Северния океан и 40 станции по цялото земно кълбо. Измерванията обхващат периода 1981 – 2004 г. Според д-р Ле Кер, ръководител на екипа от института по биохимия „Макс Планк“, Германия, човечеството е свидетел на ужасяващ природен експеримент, който утежнява и без това сложното състояние на атмосферата ни.

Какви са преките последствия от този сценарий? Най общо водата се разпенва и изглежда така, сякаш е газирана. Всъщност газираната питейна вода представлява именно обогатена с СО2 обикновена вода. Океаните съхраняват повечето от абсорбирания СО2 в дълбоките води. Когато ветровете се ускорят, водните маси в океана се смесват все по-интензивно. Това води до изкарване на по-дълбоките, богати на СО2, води до повърхността, следвано от освобождаването му в атмосферата. Океанската повърхност се явява преситена с СО2 и не е възможно да поема от атмосферата каквото и да е количество СО2.

Ефектът на вкисляването от разтворения СО2 в океана поставя океанските растения и животни под заплаха, като най-сериозна е опасността за кораловите рифове. Друга посока на влияние засяга повърхностите води, които са най-богати на живот. Комбинацията на добрата осветеност на повърхностните води с високото съдържание на СО2 улеснява водораслите да извършват все по-интензивна фотосинтеза. А благодарение на нея се стига до експлозивно развитие на водораслите, познато като «цъфтеж» на водите. Цъфтежите и по-киселата реакция на водите от нормалното стават причина за още и още непредвидими вредни последствия.

Този ефект е бил предвиден от климатолозите и е включван в сметките при някои математически моделирания. Ала „по програма” е било предвидено да започне да се изявява след около 40 години. Така, най-малкото следствие от откритието е, че данните ще помогнат да се прецизира модела на Земния климат, както и прогнозите да станат по-точни. За по-значителните следствия като предприемане на спасителни мерки май е излишно да се споменава. Те отдавна би трябвало да са ни известни…

Статията е публикувана в блога за наука на Капитал
http://capital.bg

Written by Георги Балджиев

24 май, 2007 в 3:30

Публикувано в Екология

Tagged with , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: